Лей Грийнууд - Лили

— Обичал ли си да се маскираш за празника на Вси светии, когато си бил момче? — попита го тя, търсейки отчаяно начин да отвлече вниманието му.

— За какво говориш, по дяволите?

Зак изглеждаше, сякаш мисли, че тя не е съвсем с ума си, но Лили нямаше нищо против, тъй като той бе спрял да се приближава към нея.

— Приличаш на призрак. Винаги съм искала да се маскирам като призрак, но татко не ми позволяваше. Той казваше, че това е езически обичай.

— Мисля, че двамата с баща ти сте откачени — заяви Зак, който се бе отказал от опитите си да сплаши Лили. — А сега се разкарай оттук и ме остави да се наспя.

— Не можеш да си легнеш — каза Лили, като внимаваше да стои по-далеч от него. — Ти обеща, че ще ми помогнеш да си намеря работа. Не съм сигурна с какво се занимават хората в Сан Франсиско, но се съмнявам, че знам нещо за това. Може би ще ми бъдат необходими няколко дни, докато си намеря работа, която мога да върша. Имам пари само за една седмица. Дори по-малко. Така че, както сам виждаш, трябва да започнем веднага.

— Винаги ли говориш толкова много и такива безсмислици?

— Само когато съм нервна. Или когато се намирам в една стая с гол мъж — добави тя.

— Често ли ти се случва?

— Постоянно. Всички са нервни, когато татко е наоколо.

— Имах предвид дали ти се случва често да бъдеш в една стая с гол мъж…

— Такова нещо не ми се е случвало никога. Тръпки ме полазват, когато си го помисля. Не виждам как някой може да харесва подобно нещо.

Това не беше съвсем вярно. Тя имаше смътното чувство, че да бъде в една стая със Зак може да се окаже доста вълнуващо преживяване, но не смяташе да му казва това. Много добре знаеше какво ставаше между мъжките и женските животни, но също така беше научена, че да прави нещо такова извън границите на свещения брак ще я прати в ада. Лили не смяташе, че вярва на тези приказки, но и не изпитваше голямо желание да провери верността на теорията си.

— На мъжете им харесва, както и на много жени. — Зак се приближи още малко към нея. — Искаш ли да ти обясня защо?

В съзнанието й внезапно се появи Зак, който скача от леглото, както майка го е родила.

— Мога да предположа — отвърна Лили едва чуто.

— Мога да изтрия всичките ти съмнения, ако искаш.

— Онова, което искам, е да се облечеш и да ми помогнеш да си намеря работа.

Двамата започнаха да обикалят дивана с танцовите стъпки на дуелисти.

— Доста безинтересен начин да си прекарам сутринта. Ако е необходимо да стана от леглото си толкова рано — а по всичко личи, че ще се наложи, — поне трябва да получа някаква награда за усилията си.

— Ще получиш удоволствието от това, че си ми помогнал при нужда.

— Надявах се на нещо по-конкретно. — Той се приближи още малко.

Лили се измъкна далеч от него зад една маса и два стола.

— Осъзнавам, че ми се подиграваш и се опитваш да ме накараш да си платя за това, че те събудих. Знам, че няма да ми направиш нищо лошо, но наистина ми се иска да спреш да говориш такива неща, пък било то и на шега. Твоите думи ме тревожат.

Зак се спря.

— Как можеш да ме будиш в такъв небогоугоден час и същевременно да ме обвиняваш, че се забавлявам? Как изобщо си успяла да влезеш тук? Нали заключих входната врата. Той отиде до вратата и натисна дръжката.

— Заключена е — заяви Зак и отново започна да се приближава към Лили. — Как влезе тук?

Погледът й неволно се отмести към вратата на банята.

— Откъде разбра, че има и друга врата?

— Тя си стоеше там, в дъното на коридора. — Лили отстъпи зад една маса. — Все трябваше да води на някъде.

— Кой ти каза за вратата?

Той отново беше започнал да се приближава. Лили отстъпи.

— Че защо трябва някой да ми казва? — Тя отстъпи зад дивана, озова се до леглото и бързо се върна от другата страна на дивана.

— Кажи ми или обещавам да излея цяла кана с вода върху теб.

Лили се усмихна, въпреки че съвсем не й беше до смях.

— Доди. Според мен тя искаше да разбере дали мога да те събудя, без да ме убиеш.

— Би трябвало да ви удуша и двете — каза Зак с изражение на човек, който сериозно обмисля тази възможност.

— Докато решаваш какво да правиш, може би трябва да се облечеш. Съмнявам се хората, които удушават други хора, да го правят увити в чаршаф. Как ще си държиш чаршафа, ако си хванал врата ми с две ръце?

Зак се изсмя и Лили подскочи.

— Ти си луда, а и аз сигурно съм откачил, щом още говоря с теб. Но тъй като вече съм буден, защо не слезеш долу като добро момиче, докато се облека?