Лей Грийнууд - Лили

Откъм вратата долетя кискане, което подсети Лили, че все още си имаше публика. Тя не можеше да стои тук цял ден и да го разтърсва като ябълково дърво. Лили мина покрай леглото и дръпна завесите от всички прозорци. Стаята бе обляна в слънчева светлина. След това тя сграбчи рамото на Зак и използва цялата си сила, за да го обърне с лице към светлината.

— Събуди се! — изкрещя в ухото му. — Трябва да се засрамиш, че проспиваш дните си. В Библията пише, че…

Зак седна в леглото с изражението на човек, който се буди от някакъв кошмар.

— Какво става, по дяволите! — каза той, като се оглеждаше диво из стаята.

Лили дочуваше смътно хихикането до вратата. Завивката се бе плъзнала встрани и бе открила горната част на тялото му и част от едното му бедро. Лили с ужас осъзна, че той беше съвсем гол. Знаеше, че трябва да отмести поглед встрани, но не можеше. Той беше най-красивото същество, което бе виждала през живота си. Объркан, Зак изглеждаше толкова сладък.

— Дойдох да те събудя.

Зак изглежда не можеше да фокусира погледа си. Той се бе втренчил в Лили, но не можеше да я познае.

— Коя си ти, по дяволите, и какво търсиш в спалнята ми?

— Аз съм Лили, помниш ли ме? Пристигнах миналата вечер. Ти каза, че днес ще ми помогнеш да си намеря работа, и ето ме тук.

Зак се обърна рязко и се втренчи в слънчевата светлина, които нахлуваше в стаята през трите прозореца, сякаш беше някакъв природен феномен, който никога досега не беше виждал.

— Колко е часът?

— Около десет без петнадесет. Знам, че е доста късно, но ако побързаме…

— Късно! По дяволите, момиче! Аз си легнах едва в шест сутринта!

Сега хихикането стана по-силно.

Лили се канеше да укори Зак за това, че ругае в нейно присъствие, но бе толкова изненадана да научи, че някой е стоял, без да си легне, чак до шест часа сутринта, че забрави какво искаше да му каже.

— Това никога не би се случило във ферма. — Там щеше да ти се наложи да издоиш кравите.

— Точно затова и не живея във ферма. Ще убия всяка проклета крава, която иска да бъде издоена по това време. — Той отметна завивките и понечи да стане от леглото.

Лили изпищя и закри очите си с ръце.

— По дяволите! — изруга Зак.

Хихикането откъм вратата прерасна в бурен смях. Шумоленето на завивките и ругатните на Зак подсказаха на Лили, че той прикрива голотата си.

— Ти заслужаваш да бъдеш скандализирана, щом нахълтваш в спалнята на един мъж, докато той спи. О, за бога, отвори си очите. Покрих всичко интересно.

Лили надникна през пръсти, след което свали ръцете си.

— Никога не съм виждала гол мъж.

— Съжалявам, но аз не смятам да бъда първият.

— Не исках да кажа, че искам да видя гол мъж, а само, че не съм виждала.

Зак стана от леглото. Като държеше чаршафа с едната си ръка, той сграбчи с другата рамото на Лили.

— Не трябва да стоиш в една стая с гол мъж. — Той я завъртя с лице към вратата. — Особено пък с мен. Ако това се разчуе, репутацията ти ще бъде съсипана. — Той я побутна към вратата. — Върни се в пансиона и помоли Бела да ти направи една хубава закуска.

— Аз вече закусих.

— Преди десет часа! — направи гримаса Зак.

Той стигна до вратата, отвори я и откри навън една дузина жени.

— Какво е това? Някакъв заговор ли?

Момичетата отстъпиха няколко крачки назад, но не показаха никакво намерение да си тръгнат.

— Те просто искаха да видят какво ще се случи — обясни Лили.

— Хванете я и я вържете за някое легло, докато не стане нормален час. — Зак изчезна обратно в спалнята и затръшна вратата зад себе си.

Ядосана, че я бяха изблъскали от стаята, сякаш беше някакво малко дете, Лили посегна към дръжката, но точно тогава чу ключа да се превърта.

— Той заключи — каза Лизи. Лили почука.

— Не можеш да си легнеш отново. Обеща да ми помогнеш да си намеря работа.

— Обърни се към Доди — извика от другата страна Зак. — Тя знае какво става през деня в този град.

Лили почука отново.

— Можеш да спреш да чукаш — долетя до нея гласът на Зак, този път малко поотдалечен. — Слагам си възглавниците върху главата.

— Това е краят — каза Лизи. — Когато той си сложи възглавниците върху главата, дори и земетресение не е в състояние да го събуди.

— Но какво да правя аз? — попита Лили. — Не мога просто да стоя и да чакам да се стъмни.

— Връщайте се по стаите си, момичета — каза Доди. — Ако не си починете, ще ви трябва допълнителен пласт грим, за да придобиете приличен вид. — Тя изчака, докато всички напуснаха коридора. — Искаш ли да влезеш отново в стаята му? — попита тя тихо, когато остана насаме с Лили.