Лей Грийнууд - Лили

Когато никой не отговори на почукването й, почука отново. Все още никакъв отговор. Почука по-силно и този път чу някой да мърмори нещо, но вратата остана затворена.

Лили се опита да влезе и за нейна изненада стаята не беше заключена. Вратата се отвори, без да изскърца.

Стаята беше малка, но добре обзаведена с легло, маса и стол, гардероб и тоалетна масичка с огледало. Рокли в ярки цветове, обувки и други вещи, чието предназначение бе загадка за Лили, бяха пръснати по пода, върху столовете, наполовина висящи от гардероба. Обитателката на стаята спеше почти изцяло скрита под завивка с ужасен зеленикаво-жълт цвят.

Лили реши, че Лизи сигурно беше далтонистка.

— Не искам да те притеснявам — каза тихо Лили, — но не мога да намеря стаята на Зак.

Младата жена в леглото се надигна и извика нещо, което Лили отказа да признае, че е чула.

— Ти пък коя си? — попита тя, като се взираше с едва отворени очи в Лили.

— Аз съм Лили Стърлинг, братовчедката на Зак. Дойдох да го събудя, но не мога да намеря стаята му.

— Колко е часът?

— Почти десет.

— Той ще те убие.

— Той обеща да ми помогне да си намеря работа.

— Зак няма да стане толкова рано дори за погребението на майка си. А сега си върви.

Лизи Ледвил се пъхна отново под завивката, но Лили не се отказваше. Постоянното критикуване на Зак започваше да я дразни.

— Не знам защо всички проявяват такова голямо желание да ме убедят, че Зак е гаден егоист. Той обеща да ми помогне днес, а Зак е човек, който държи на думата си. А сега ще ми кажеш ли къде е стаята му, или трябва да попитам другиго?

Лизи отново се надигна.

— Ама ти май говориш сериозно, а?

— Той не може да ми помогне да си намеря работа, докато е в леглото си.

Лизи се ухили дяволито.

— Разбира се, че може. Той с удоволствие би… — Тя присви очи. Усмивката бавно изчезна от лицето й. — Не, предполагам, че не би го направил. Не и с теб.

Лили не се интересуваше от размишленията на Лизи.

— Лягай си. Ще питам някой друг.

— Не, аз ще те заведа — отвърна Лизи и стана от леглото. — Това е нещо, което трябва да видя с очите си.

— Не е нужно да ставаш. Просто ми кажи къде е стаята му.

— Ще се изгубиш. — Лизи навлече един крещящо розов кадифен пеньоар, от който липсваха цели туфи кадифе. След това напъха краката си в ярки оранжеви чехли с висок ток.

Сега Лили вече беше съвсем сигурна, че другата жена беше далтонистка.

— Апартаментът на Зак е в задния ъгъл — каза Лизи. — Той обича да е далеч от шума. Запомни, че когато изкачиш стълбите, трябва да завиеш два пъти наляво и след това надясно и няма да сбъркаш пътя.

Лили се съмняваше в това, но не каза нищо. Точно сега се чудеше дали щеше да намери обратния път надолу.

Лизи я поведе из лабиринта от коридори, като почука на половин дузина врати, покрай които минаха, с думите:

— Това момиче иска да измъкне шефа от леглото. Трябва да видите това.

Когато стигнаха до вратата на Зак, зад тях се бе събрал ято птички с яркоцветни пера.

— Това е — каза Лизи и посочи към една врата в коридора. Присъствието на момичетата караше Лили да се чувства неудобно. Когато видя, че и Доди наднича към нея иззад един ъгъл, тя се почувства още по-зле. Очевидно всички очаквах някаква експлозия и не искаха да пропуснат зрелището.

Лили изпита силно желание да се върне в пансиона на Бела и да изчака Зак да дойде при нея, но реши, че не трябва да го прави. Независимо колко силно трепереха краката й в момента, тя не беше страхливка. Пък и след всичко, което бе извършила през последните няколко седмици, да събуди Зак, щеше да бъде фасулска работа.

Тя почука на вратата.

Никакъв отговор.

Почука още два пъти със същия резултат.

— Той спи като пън — каза Лизи.

— Предполагам, че ще се наложи да го разтърся, за да го събудя — отвърна Лили, отвори вратата и влезе в стаята.

Вътре беше тъмно като в рог. Лили остана неподвижна за миг, докато очите й свикнаха с тъмнината. Първоначално успя да забележи само очертанията на едно огромно легло. Постепенно започна да различава и нещо, което се намираше в леглото. Забеляза една лампа до масата. До лампата имаше кутия кибрит. Лили реши да я запали, преди да се опита да събуди Зак.

Свали стъклото на лампата, драсна една клечка и запали лампата. След това духна клечката и завъртя колелцето. Мека светлина заля стаята.

Лили сподави вика си. Зак лежеше по средата на леглото завивките се бяха увили около тялото му, оставяйки го голо до кръста. Лили се уплаши, че той може да се събуди, да види как тя се е втренчила в него и да си направи грешни заключения. Той обаче продължаваше да спи все така спокойно.