Лей Грийнууд - Лили

— Сутрин никога не съм във форма. Това, че трябва да гледам дяволски красивото ти лице, само влошава нещата.

Лили седна.

— Защо казваш, че лицето ми е дяволски красиво? Не виждам как може да бъде едновременно и едното, и другото.

— Всеки глупак може да види, че си красива. Лицето ти е дяволско, защото просто не мога да търпя да гледам някоя толкова красива като теб.

— Но ти също си красива — възрази Лили.

Доди отпи още малко от кафето си и дръпна отново от пурата си.

— Виждаш ли тази гадост на лицето ми? — Доди размаза червилото си с показалец. — Ето защо изглеждам красива. Ти използваш ли грим?

— Разбира се, че не — отвърна Лили, която се изненада, че Доди можеше да си помисли подобно нещо. — Татко ми забраняваше.

— Ето затова мисля, че лицето ти е дяволско — обясни Доди. — Ти ставаш от леглото и изглеждаш такава, каквато си. Аз обаче трябва да прекарам часове в грижи за лицето си. Струва ми цяло състояние и въпреки това не изглеждам дори наполовина толкова добре, колкото теб.

— Твоето лице не е толкова безцветно колкото моето. Аз съм толкова бледа, че хората си мислят, че съм болна.

— Обзалагам се, че много млади мъже ти предлагат да ти донесат вода или да подържат ръката ти, докато се по чувстваш по-добре.

— Не и в Салем. Татко казва, че никоя порядъчна жена не иска около нея да се навъртат много млади лентяи. Той ги праща да си гледат работата.

— Сигурна съм, че го прави — каза Доди между поредната глътка кафе и дръпването от пурата.

— Татко казва…

— Спести ми какво още казва баща ти. Мога да си представя и сама. Той ми прилича много на моя собствен баща.

— И той ли е свещеник?

— Така се наричаше той самият, но много хора го описваха по друг начин.

— Знам какво имаш предвид. Понякога хората казваха лоши неща за татко, когато той им посочваше в какво са сбъркали.

— Проблемът на баща ми не беше в това, че очакваше твърде много от другите, а в това, че изискваше твърде малко от себе си.

Лили не беше съвсем сигурна какво точно искаше да каже събеседничката й, но започваше да й става ясно, че хората в Сан Франсиско бяха много по-различни от хората в Салем. Тя реши, че може би щеше да бъде най-разумно да не проявява любопитство, преди да ги опознае по-добре.

— Защо дойде тук? — попита я Доди.

— Нали ти казах — за да видя Зак.

— Имах предвид защо си дошла в Сан Франсиско — поясни Доди. — Ти си селско момиче и мястото ти не е тук.

— Предполагам, че и ти някога си била селско момиче.

— Какво те кара да мислиш така?

— Ти не ме искаш тук, но все още не си ме изхвърлила. Ясно е, че знаеш какво е да бъдеш на непознато място.

Погледът на Доди стана по-напрегнат.

— Някои от нас не са били толкова път колкото теб.

Лили отказа да отстъпи. Тя знаеше, че Доди не я харесва и вероятно й няма доверие, но не можеше да й позволи да я заплашва.

— Може и така да е, но все пак аз смятам да успея. Имам намерение да си намеря работа и да се издържам сама. Не искам да бъда бреме на раменете на Зак.

— Какво можеш да вършиш?

— Мислех си, че може би ще мога да помагам в кръчмата. Доди едва не се задави с кафето си и то се разля по масата.

Няколко капки се плъзнаха по брадичката й и капнаха върху пеньоара й.

— Не мога да танцувам, поне не по начина, по който танцуваха момичетата снощи — призна си Лили, — но мога да пея. Пея в църковния хор, откакто навърших четиринадесет. Всички казват, че имам хубав глас. Пея планински песни, но те се харесват на хората.

Доди избърса разляното кафе и захвърли кърпичката си на масата.

— Точно сега имаме достатъчно танцьорки и певици. Тук обикновено не се слушат планински песни.

— Мога да помагам при сервирането — предложи Лили. — У дома помагах на мама.

— Не мисля, че това е добра идея — отвърна Доди.

— Защо? — Лили не беше доволна от това, че другата жена се отказваше от пеенето й, без дори да я бе чула как пее, но за нея беше истинска обида да й се каже, че не може да сервира храна.

— Момичетата тук сервират най-вече уиски — обясни Доди. — Те носят рокли, които имат толкова къси поли и толкова дълбоки деколтета, че ти най-вероятно ще хванеш пневмония.

— Мога да…

— Освен това ще трябва да си слагаш също толкова дебел пласт грим колкото мен. Това се харесва на мъжете. Вечер тук е толкова тъмно, че ако не си слагаш грим, ще приличаш на призрак.

— Не мисля, че…

— Почти забравих да спомена за щипането и прегръщането, както и за това как мъжете хвърлят монети в деколтето ти и след това искат да си ги извадят сами.