Лей Грийнууд - Лили

— Това не означава, че той ще те остави просто така да изчезнеш от погледа му, без да си помръдне пръста, за да ти попречи.

— Не смятам да се изгубвам от погледа му — възрази Лили.

— Надявам се да успееш, Лили. Наистина. Само недей да разчиташ на Зак. И гледай да не се влюбиш в красивото му лице и да започнеш да си мислиш, че можеш да го накараш да се ожени за теб и да ти даде къща, пълна с деца.

— Нямам намерение да се омъжвам засега. Ако исках да го направя, в Салем имах поне дузина предложения.

— Представи си колко е щял да се зарадва баща ти на това.

Двете се разсмяха. Доди се успокои първа.

— Преди малко намекна, че съм влюбена в Зак. Да, някога наистина бях отчаяно влюбена в него, но успях да го преодолея. Всяка жена, която го види, си мисли, че е умряла и е отишла в рая. Ако той я заговори или й се усмихне, тя е готова да припадне. Вероятно ще остана да работя за него дотогава, докато тази гадория може да ме направи да изглеждам поне донякъде добре — каза Доди и посочи грима си, — но отдавна разбрах, че той е най-егоистичното човешко същество на тази земя. Приеми съвета ми. Използвай го, за да си уредиш живота тук. По дяволите, той ти е братовчед, използвай го както можеш. Но никога — без значение колко ти се усмихва и какво ти говори — не си позволявай да се влюбиш в него. Той ще разбие сърцето ти, без дори да забележи това. — Тя говореше почти безстрастно, сякаш егоизмът на Зак беше нещо, което бе приела отдавна.

— Още ли го харесваш?

Доди сведе очи.

— Всички харесват Зак. Невъзможно е да не харесваш един толкова красив разбойник. Освен това той може да бъде дяволски очарователен, когато пожелае.

Лили не можа да се въздържи да не се усмихне. Тя знаеше това още от самото начало. Зак се бе държал толкова любезно и очарователно с нея, когато се бе запознала с него преди толкова много години, че тя се чувстваше донякъде гузна, че двете с Доди си говореха така зад гърба му.

Доди вдигна очи.

— Все пак той не може да мисли за никого, освен за себе си.

— Няма ли приятелки? — поинтересува се Лили.

— Всяка жена, с която се е запознал — отвърна Доди. — Но Зак е влюбен само в една жена.

Това изненада Лили.

— И коя е тя?

— Съдбата. Досега тя единствено му е останала вярна. — Доди се изправи. — Вече е време да се заемам за работа. Ти по-добре се върни в пансиона. Ще кажа на Зак, че искаш да говориш с него.

— Нямам нищо против да го почакам — каза Лили. — Кога ще се върне той?

— Той не е ходил никъде. Все още спи.

— Но вече минава девет.

— Дете, този човек никога не става преди пет часа вечерта. Пък и защо да го прави, след като аз му върша работата? Той казва, че има нужда от сън, за да поддържа красотата си. Как според теб успява да изглежда като гръцки бог?

— Къде е отседнал? — поинтересува се Лили.

Доди се разсмя.

— Когато той купи заведението, нареди стените на три стаи да бъдат съборени и ги съедини в една. След това си направи апартамент в нея. Сега той е над главата ти и си хърка блажено.

— Време му е да става — каза Лили. — Смешно е да проспива най-хубавата част от деня.

— Зак смята, че най-хубавото време на деня е по здрач.

— Защото никога не е виждал утрото.

Доди се разсмя отново.

— Това е Сан Франсиско. Нищо важно не се случва, преди да падне нощта.

— Че как иначе, щом всички прекарват деня в леглата си. — Лили се изправи.

— Какво смяташ да правиш? — попита я Доди.

— Ще го събудя.

— Никой не може да го буди. Ако се опиташ, ще те застреля.

— Не и ако е твърде сънен, за да различи дали съм братовчедка му или някаква развята от вятъра завеса.

Доди тръгна да й препречи пътя, но се спря, усмихна се и отстъпи назад.

— Може би ти ще си тази — измърмори тя под носа си.

— Коя? — попита Лили.

— Онази, която ще успее да го събуди, без да бъде застреляна.

Лили съжали, че не бе попитала Доди как се стига до стаята на Зак. Вторият етаж покриваше по-голяма площ от залата на първия, а дълги, тесни коридори оформяха няколко участъка със стаи. Във всеки коридор имаше множество врати, все затворени. Иззад тях не се чуваше никакъв шум. На всяка врата имаше закачена малка табелка с изписано на нея име. Поне така мислеше Лили, въпреки че не беше сигурна. Никой в Салем не се казваше Утринен гълъб, Мейбил Дългокраката или Ани Хитрицата.

Тя скоро се изгуби в лабиринта от коридори. Най-накрая Лили се предаде и почука на вратата на някаква жена, която се казваше Лизи Ледвил.