Лей Грийнууд - Джейк

— Разбира се — отвърна Джейк, опитвайки се да не издаде вълнението си. — Мисля, че Изабел е много красива.

— Аз също мисля така — заяви Пит — Ако ме осиновиш, това ще означава ли, че ще мога да остана тук и няма да ходя вече по други домове?

Джейк не знаеше как да отговори на този въпрос, без да подхранва напразни надежди у момчето. Уил чакаше отговора му със същото нетърпение. Джейк се огледа наоколо. Бък, Шон и Люк бяха впили погледи в него. Брет и Зийк не го гледаха, но бяха престанали да се хранят. Чет и Нощния ястреб наблюдаваха животните. Само Мат изглеждаше незаинтересуван.

— Един мъж не се жени за една жена само защото тя може да готви — отвърна Джейк.

— Защо не? — възрази Уил. — Аз бих го направил.

— У една жена трябва да има нещо много повече.

— Но нали сам каза, че я смяташ за много красива?

— Това също не е достатъчно.

— А какво е достатъчно?

Джейк се чувстваше така, като че ли го пържеха на бавен огън.

— Аз не съм подходящият човек, на когото можете да задавате тези въпроси — отвърна той. — Майка ми напусна семейството ни, когато бях по-малък и от вас. След това не мога да кажа, че съм харесвал много жените.

— Но харесваш Изабел, нали?

— Да, но не познавам жените. Не мога да отговоря на въпросите ви.

Джейк знаеше, че няма да постигне нищо, като не отговори на момчетата. Този въпрос може никога да не се окаже толкова важен за тях. Ако сега пропуснеше възможността да ги научи на нещо, наистина щеше да се окаже неподходящ да им бъде настойник.

— Бракът е нещо много повече от храната или това да си красив. Нали в края на краищата всички остаряват.

Това едва ли бяха точните думи. Как можеше да им обясни нещо, което сам не разбираше?

— Хората не трябва да се женят, ако не изпитват нещо много специално един към друг. Често пъти няма да са на едно мнение за неща, които са важни и за двамата. Трябва да се обичат достатъчно, за да отстъпят на другия и да направят компромис.

— Аз не бих направил това — каза Пит.

— И след като свършат с препирните, трябва да са в състояние да забравят за всичко това и да помнят само колко много се обичат.

— Мат няма да забрави — каза Уил. — Той никога нищо не забравя.

— Не трябва да таим омраза — продължи Джейк, като заби шеговито пръст в корема на Уил. — И когато човекът, когото обичаш, направи грешка, не трябва да му казваш „Нали ти казах“. Не бива дори да си го помисляш.

— Ами ако си прав? — попита Брет.

— Това няма значение. Трябва да искаш двамата да сте щастливи повече от това на всяка цена да докажеш, че си прав.

— Познаваш ли такъв човек? — попита отново Брет, а лицето му ясно отразяваше недоверието му.

— Не.

— Аз също.

— Но това не означава, че не е възможно. — Отклоняваше се от темата. — Да си постоянно с някого, може да бъде ужасно, ако не го обичаш много.

— Можеш винаги да отидеш в кръчмата.

— Трябва да обичаш жена си повече от това да ходиш в кръчмата, повече от играта на комар, повече от всеки друг.

— На мен изобщо не ми звучи интересно — заяви Пит.

— А може да бъде.

— Искам моята жена да е красива — каза Уил.

— Аз пък няма никога да се оженя — обади се Брет. — Не обичам жените.

— Аз пък бих могъл — призна Пит. — Но тя ще трябва да готви добре.

— А ти защо не готвиш? — обърна се към него Джейк, доволен, че разговорът бе взел друга насока. — Може пък тя да може да управлява ранчото.

— Мъжете не готвят! — възпротиви се Пит. — Още повече, никое момиче не може да язди и да улавя животни с ласо, както би го направил някой мъж.

С това, изглежда, за момчетата спорът беше приключил, след което се възцари тишина.

— Изобщо не отговори на въпроса на Уил — обади се Бък. — Ако ни осиновиш, наистина ли никой друг няма да може да ни вземе?

Беше хванат в капан!

— По-добре питайте за това мис Дейвънпорт — отвърна Джейк.

Всички погледи се насочиха към нея.

— Не съм сигурна дали агенцията би позволила на някой мъж да осинови толкова деца — отвърна тя. — Но ако го направи, никой друг не може да ви отнеме от него. В този случай всички ще станете синове на Джейк.

Бък се обърна към Джейк и понечи да заговори.

— Преди да започнете да се надявате — продължи Изабел, — трябва да знаете, че той не може да осинови никого от вас, докато не се ожени.

— В такъв случай мисля, че ти, Джейк, трябва да се ожениш за мис Дейвърпорт и да ни осиновиш — каза Уил. — Не искам никога повече да принадлежа на някой друг.

Джейк обгърна с две ръце раменете на Пит и Уил.