Лей Грийнууд - Джейк

— Ще избързам напред, за да потърся място за нощуване — каза той. — Ще се върна след два или три часа.

Изабел отвори уста да възрази, но се отказа. Трябваше да понесе своята част от тежестта на това пътуване.

Ако това означаваше да остане сама с момчетата в продължение на няколко часа, ще трябва да свикне.

— Чет отговаря за стадото — продължи Джейк. — Ако нещо се обърка, той ще изведе момчетата настрани и ще остави животните сами да се погрижат за себе си Това се отнася и за теб.

Джейк замълча за момент.

— Дадох му револвер — каза накрая той. — Искам ти да вземеш този.

С тези думи той й подаде револвер „Колт“, но тя поклати глава.

— Не мога да си служа с оръжие.

— Просто се прицелваш и натискаш спусъка. Сигурно ще пропуснеш, но шумът ще изплаши нападателя.

Когато тя не го взе, Джейк се наведе от седлото и го постави в скута й.

— Ще се върна възможно най-бързо.

Изабел никога не се бе смятала за страхливка, но с готовност би признала, че се чувства много по-добре, когато Джейк е наоколо. Това, че се оказа сама в безкрайната пустош, надхвърляше всичко, което някога си бе представяла Само няколко хълма нарушаваха еднообразието на тревистата прерия, която се простираше отвъд хоризонта.

Това, изглежда, не притесняваше момчетата. За тях това означаваше свобода. Те бяха твърде млади, за да разбират, че за всичко в този свят се заплаща, особено за свободата. Тази отдалечена и пуста земя й подсказваше, че цената може да бъде собственият им живот.

Те всички зависеха от Джейк.

Затова Изабел изпита огромно облекчение, когато го забеляза да се появява на хоризонта. Усмихна се, когато Пит и Уил напуснаха местата си до стадото и се втурнаха да посрещнат Джейк, като всеки един се опитваше да изпревари другия. Изабел не можа да каже кой пристигна пръв, но разбра, че Джейк изобщо не се зарадва. Говори им доста време. Когато свърши, момчетата се върнаха и заеха местата си до стадото.

— Защо се върнаха момчетата? — попита Изабел, когато Джейк се приближи до фургона.

— Защото аз ги отпратих.

— Те те чакаха през целия ден.

Никой не й бе казал това. Момчетата бяха останали при стадото, но тя бе забелязала, че те поглеждат в посоката, където бе изчезнал Джейк много по-често, отколкото към животните.

— Те трябва да се научат, че не могат просто така да изоставят работата си. Всеки разчита другите да свършат собствения си дял от работата.

— Но те са малки момчета. Прекалено малки са, за да разбират такива неща.

— Не са толкова малки, че да не разбират какво значи отговорност — възрази Джейк.

— Но…

— Нямам намерение да се отнасям грубо с тях, но те трябва да научат някои основни неща. Сега ще ти обясня как да стигнеш до мястото за нощуване. Можеш ли да следваш определени знаци?

— Какви?

— Хълмове, потоци, големи дървета или скали, слънцето.

— Не знам. Никога не съм го правила — отвърна изумена Изабел.

Всички дървета, хълмове, потоци и скали й изглеждаха напълно еднакви. Колкото до това да следва слънцето, никога не бе знаела, че е възможно.

— Лесно е. Само слушай внимателно.

Той й даде множество наставления, които тя бе сигурна, че никой на този свят не би могъл да последва.

— Ясно ли е?

— Не знам.

— Повтори тогава.

Като по някакво чудо тя успя да повтори всичко, като обърка само една скала с хълм.

— Ако не можеш да се справяш по-добре, може да се окажеш в Мексико или в индианската територия — отбеляза той.

— Защо тогава не ми покажеш?

— Трябва да отида при момчетата.

— Ако аз мога да намеря пътя, със сигурност могат и те.

— Мисля, че така е по-добре, Изабел — възрази Джейк. — И по-безопасно.

Изведнъж напрежението между тях се появи отново и отново започна да ги тласка един към друг. Изабел виждаше това в очите му, в начина, по който реагираше тялото му. Джейк бе стиснал зъби, челюстта му бе очертана в твърда и непоколебима линия.

— Ти със сигурност не смяташ…

— Аз ти дадох обещание, което възнамерявам да изпълня. Не мога да направя това, ако останем двамата сами.

— Толкова ли ти е трудно?

Как можа да му зададе такъв въпрос, след като и тя се чувстваше по същия начин? Споменът за това, което бе сторил с нея предишната нощ, продължаваше да я измъчва. Колко ли по-различно бе всичко за Джейк? Предполагаше се, че мъжете робуват на страстите си.

— Мислиш ли, че правих любов с теб само поради някакъв каприз? — попита я Джейк.

— Аз…

— Ти си много красива жена, Изабел. Ти би правила впечатление и в град, много по-голям от Остин. А тук, ти си такова видение, което кара един мъж да се пита дали не сънува. Не мога да остана с теб. Не смея. Ще изпратя Нощния ястреб. Най-много след два часа трябва да достигнеш мястото, което определих за нощуване.