Лей Грийнууд - Джейк

— Фермерите бяха още по-груби — отвърна момчето.

Изабел никога не бе виждала толкова нещастни лица.

Беше готова да кипне, когато едно от момчетата отбеляза, че закуската е по-вкусна от обикновено, но си каза, че е по-добре да изчака. Момчетата ги мъчеше силен махмурлук, така че не бяха в състояние да преценяват обективно каквото и да било. Уил и Пит благоразумно мълчаха.

Изабел се питаше как момчетата щяха да яздят, цял ден, след като не бяха в състояние дори да се държат стабилно на краката си. Беше сигурна, че няма да успеят, когато забеляза, че Люк не можа да пристегне седлото си достатъчно здраво. То се плъзна и падна от гърба на коня, повличайки със себе си и Люк.

Джейк веднага, се нахвърли върху него, като му изкрещя, че забавя всички и ако фермерите ги хванат, голяма част от вината щеше да бъде на Люк. Момчето започна да пристяга седлото си с удвоено усърдие, за да не изостане от другите момчета. Дори Брет оседла набързо коня си и се втурна да помогне на останалите да подкарат стадото.

— Джейк беше направо бесен, нали? — попита Уил, когато в лагера останаха само той, Пит и Изабел.

— Престани да говориш напразно, а продължавай да работиш — каза Изабел. — Трябва да натоварим този фургон и да тръгнем, преди момчетата да са се изгубили от поглед.

— Това няма да представлява проблем — увери я Пит. — Повечето са толкова замаяни, че нищо чудно да се опитват да завръщат в стадото храсти, вместо телета.

Изабел се съмняваше, че момчетата бяха чак толкова зле, но групата на Джейк се състоеше само от осем момчета, шест от тях измъчвани от ужасен махмурлук. Тя се запита дали ще успеят да изминат и пет мили.

До обяд Изабел разбра, че ужасно бе подценила решителността на Джейк да измине двайсет мили през първия ден. Разбра също, че момчетата търпят много по-жестоко наказание от всичко, което тя или Джейк можеха да измислят.

Шон бе вързал на главата си кърпа, която всеки половин час мокреше със студена вода. Люк надаваше стенания всеки път, когато конят му променяше ход. Нощния ястреб яздеше мълчаливо, но изкарваше яда си на всяко теле, което имаше нещастието да се отдели от стадото. Чет бе пребледнял като платно от постоянните опити да се концентрира. Бък повръщаше. Изабел не се самозаблуждаваше, чете няма да пият пак, но беше сигурна, че много щяха да внимават какво количество алкохол поглъщат.

Слънцето сипеше върху тях безмилостната си жар. Тънки струйки пот се стичаха по гърба и между гърдите й. Сигурно започваше да мирише ужасно. По потното й тяло полепваше прах.

Бяха навлезли в хълмиста околност с множество каньони. Тревата бе станала по-оскъдна, по-къса и груба. Земята очевидно бе много негостоприемна. Нищо чудно, че заселниците я бяха изоставили на индианците.

Изабел имаше предостатъчно време да наблюдава Джейк на седлото. Никога досега не бе осъзнавала колко привлекателен може да бъде този мъж, когато е яхнал коня си. Седеше на седлото с гордо изправен гръб. Той беше навсякъде, предлагаше подкрепа, наставления, помощ. Изглежда, инстинктивно усещаше къде можеха да възникнат проблеми, още преди те да са се случили. Изглежда, знаеше кога някое момче се нуждаеше от малко помощ или пък от хубаво конско.

През последния час бе позволил на Уил и Пит да яздят във фланга. Изабел би предпочела поне още няколко дни те да останат с нея във фургона, но те грееха от радост и гордост, че стават истински каубои.

Това караше Изабел да мисли, че никога няма да разбере мъжете, дори тези, които все още не бяха пораснали достатъчно, за да се нарекат такива. За тях нямаше нищо по-привлекателно от опасността. Ето Пит и Уил. Все още деца, а бяха нетърпеливи да се впуснат сред големите, рогати говеда.

Мат по някакъв начин бе успял да застане зад Уил. Омразата му към Джейк бе продължила да расте, докато не заблестя с пълна сила в погледа му. Изабел мислеше, че това е просто ревност. Тя растеше, колкото по-привързан към Джейк ставаше Уил.

Джейк се приближи и Изабел не можа да възпре тръпките на възбуда, които преминаха през цялото й тяло. Не разбираше как някога бе мислила, че годеникът й е красив. Той бледнееше в сравнение с Джейк. Почуства как тялото й се напряга. Опита се да се успокои и овладее, но не можеше да застави сърцето си да бие по-бавно или самата себе си да диша по-спокойно, когато Джейк бе наблизо.

— С теб всичко ли е наред? — попита Джейк, когато се изравни с предната част на фургона.

— Да.

В действителност се чувстваше ужасно. Не разбираше защо преди бе смятала, че в Савана е горещо. Там можеше да седне някъде на сянка или да отиде при реката, където духаше приятен бриз. Винаги имаше нещо студено за пиене. Изкуши се да последва примера на Шон и да полее главата си с вода.