Лей Грийнууд - Джейк

— Намираш ги мъртво пияни и всичко, което правиш, е да им правиш комплименти и да назначаваш Чет за техен водач!

— До сутринта все трябваше да го направя. Дали сега, или утре — все едно.

— Но те са откраднали уискито ти и са се напили!

— Разбира се, не би трябвало да правят това.

— Това ли е всичко, което ще кажеш?

Изабел не можеше да повярва, че всичко това се случва. Сигурно бе свързано с мъжката солидарност. Момчетата трябва да получат правото да се напият, но само едно момиче да посмее да направи същото!

— Свършили са добра работа, като са махнали оградата — каза Джейк. — Чия беше идеята?

— Моя — отвърна Чет — Тъй като нямахме оръжие, това бе единственото, което можехме да направим. Добре ли премина пътуването ви?

— Много добре. Махнахме веригата от крака на Зийк, освен това купихме много храна. На два пъти срещнахме фермерите, но…

— Как можеш да си стоиш там и да говориш? — извика Изабел. — Направи нещо.

— Ще тръгнем утре преди зазоряване — каза Джейк. — Наспете се добре. Ще имате нужда от почивка.

Краката на Чет вече не можеха да го държат. Момчето постепенно се свлече на земята. Шон го гледаше със смутено изражение на лицето.

— Искам ви обратно в лагера — нареди Джейк. — Чет, сега ти си водачът, това е твоя работа. Погрижи се да я изпълниш.

— Да, сър — отвърна Чет, продължавайки да стои свит.

— Той дори не може да се движи — сряза го Изабел. — Как ще вдигне останалите?

— Ще намери начин — отвърна Джейк, хвана Изабел под ръка и я отведе настрани.

— Пусни ме, — Тя се опита да се отскубне от него. — Не съм им казала всичко, което исках.

— И двамата казахме каквото трябваше — възрази Джейк, като я побутна леко напред, принуждавайки я да върви пред него.

Изабел бе извън себе си от гняв. Всеки път, когато решеше, че Джейк е най-подходящият пример за момчетата, той вършеше нещо такова. Беше очевидно, че той изобщо не се интересуваше от моралната страна на въпроса за възпитанието на момчетата. Беше ги намерил мървво пияни и въобще не им се бе скарал Нещо повече, изобщо нямаше намерение да ги наказва. Това беше нетърпимо! Изабел не можеше да го приеме.

— Няма ли да кажеш още нещо? — настоя тя, когато теренът се изравни, така че не се налагаше да гледа постоянно в краката си.

— Какво очакваш да кажа?

— Това е очевидно.

— Не и за мен.

— Можеш да започнеш с това, че пиенето е вредно.

— Не си ли им го казвала вече?

— Разбира се, че съм.

— Тогава те го знаят.

— Но се напиха.

— Което не означава, че не знаят, че това, което са направили, не е добро.

— Но това е още по-лошо.

— Вероятно.

Изабел спря и се обърна с лице към него.

— Това ли е всичко, което имаш да кажеш — „вероятно“?

— Така е.

Изабел се обърна и закрачи бързо към лагера.

— Никога не съм предполагала, че ще позволиш на момчетата да направят нещо толкова глупаво и опасно и няма дори да им кажеш и една назидателна дума.

— Ти никога ли не си правила нещо, за което знаеш, че е глупаво и опасно?

— Не.

— А какво ще кажеш затова, че доведе момчетата тук?

— Това може и да е опасно, но не е глупаво.

— Ти искаше да ги оставиш на фермерите.

— Но аз нямах представа що за хора са тези фермери. Ако знаех и оставех момчетата при тях, постъпката ми щеше да бъде жестока и безчовечна, но не глупава.

— Добре. Но това, което искам да кажа, е, че момчетата вече го знаят. Най-вероятно са открили уискито веднага след като заминахме.

— Знаеха за уискито много преди това — отвърна Изабел. — Използвах го, когато почиствах раните на Бък.

— Още по-добре.

— Какво искаш да кажеш?

— Те са знаели от една седмица, че това уиски го има, но изобщо не са го докоснали Направили са го, когато са се оказали в много рисковано положение. Били са много изплашени. Не са знаели какво да правят, затова са се напили.

— Но това е съвсем безполезно.

— Така е, но са си мислили, че щом си пийнат, повече няма да ги е страх. Ние не бяхме тук, за да им помогнем, така че са постъпили така, както са намерили за добре.

Изабел никога не би се сетила за това.

— Звучи ми като типично разсъждение на мъж. Но фактът, че пиянството е грешно, си остава и момчетата трябва да бъдат наказани, за да не повторят грешката си отново.

— Не се тревожи. Ще бъдат предостатъчно наказани. Не мисля, че ще видиш някой от тях да посяга към уискито за много дълго време.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще видиш.

Не беше лесно да се спори с Джейк, когато той вървеше след нея, а тя трябваше да гледа постоянно в краката си, за да не падне в каньона. Беше съвсем в негов стил да я отведе на място, където тя не можеше да събере мислите си, след това да се опита да я накара да отстъпи, но Изабел реши да не се предава толкова лесно.