Лей Грийнууд - Джейк

— Да. Отведи Пит и Уил към фургона. Ние с Мат ще се върнем след минута. — Вървете — подкани ги Джейк. — Все още не сте помогнали на Изабел да измие съдовете.

— Съмнявам се, че тази вечер ще получа някаква помощ от него — каза Изабел, като имаше предвид Уил, но вниманието й беше насочено към Мат. Момчето седеше, обронило глава между коленете си.

— С Мат ще дойдем след малко — каза Джейк. — Защо не направиш още кафе?

Очевидно Изабел не искаше да си тръгва.

— Сигурен ли си, че с Мат всичко е наред?

— Точно това смятам да разбера.

— Сигурен ли си, че не мога да помогна?

— Не и този път.

Изабел не изглеждаше убедена, но се обърна и се отдалечи. Джейк изчака, докато звукът от стъпките й заглъхна.

— Сега ми кажи за какво бе всичко това — обърна се Джейк към Мат.

Момчето не се помръдна. Продължаваше да седи с глава между коленете, а тялото му потреперваше и се люшкаше напред-назад.

— Какво се е случило с Уил? Кой го е сторил?

Мат продължаваше да стои в същото положение, но започна да трепери по-силно. Джейк разбра, че напрежението у момчето расте. Ако просто изчакаше достатъчно, Мат със сигурност щеше да каже нещо.

Джейк не можеше да си представи какво можеше да стори някой на Уил. Не бе забелязал никакви следи от побой — никакви белези или синини. Момчето беше твърде чистосърдечно, открито и любящо. Мат беше този, който се държеше настрана, затворен и изплашен.

Мат! Разбира се! Джейк се почувства като истински глупак, че не го бе забелязал по-рано.

— Той го е сторил на теб, нали? — попита Джейк. — Какво стана, Мат? Какво се случи?

Мат започна да трепери още по-силно. Опита се да се изправи на крака и да се махне, но Джейк го хвана за раменете и го принуди отново да седне на мястото си.

— Не можеш цял живот да таиш това у себе си.

Мат все още отказваше да говори. Тялото му започна неистово да се тресе. Зъбите му тракаха. На Джейк му се струваше, че почти може да почувства как мускулите на момчето се свиват неконтролируемо. Каквото и да се бе случило, очевидно Мат бе помислил, че той ще стори същото с Уил, затова го бе нападнал. Но какво бе това, което бе толкова ужасно, за да накара момчето да мери сили с него?

— Кой беше? — продължи да настоява Джейк — Ако е бил някой от временните осиновители, можем да уведомим агенцията. Те ще се погрижат това никога повече да не се случва.

Мат само мълчаливо поклати глава.

— Кой беше тогава?

— Чичо.

Джейк за малко да пропусне тихо промълвения отговор. Мат не бе говорил толкова отдавна, гласът му бе леко дрезгав и изпълнен с отчаяние.

— Какво е направил чичо ти?

— Той харесваше момчета — отвърна Мат — Млади момчета.

В ума на Джейк се оформи неясна картина. Повдигна му се. Не знаеше много за тези неща, но бе отвратен от това, което си представяше, че се е случило.

— Той докосваше ли те между краката?

Мат мълчаливо кимна в знак на съгласие. Джейк почувства как кожата му настръхва. Едно от момчетата, които бе обучавал през войната, му бе разказвало затова, какво можеше да направи един по-възрастен мъж на младо момче. Войничето продължаваше да сънува кошмари години по-късно.

Внезапно Джейк разбра. Мат го бе нападнал, когато Уил се бе навел напред със смъкнати панталони.

Помисли си, че още малко и ще повърне. Не можеше да си представи един мъж да върши такова нещо. Още повече — един чичо да стори това на невръстния си племенник! Бе направо невероятно.

— Той принуждаваше ли те да си смъкваш панталоните? — продължи Джейк.

Мат отново кимна.

— Колко време продължи това?

— Три години.

Джейк почувства как у него се надига яростен, неконтролируем гняв. Три години за момче на възрастта на Мат бяха цяла вечност. Мат сигурно е живеел в истински ад. Джейк изпита неистово желание да намери това копеле и да го убие.

— И защо приключи?

Мат скочи толкова бързо, че Джейк едва успя да го хване.

— Трябва да ми кажеш, Мат. Твърде дълго си таил всичко това в себе си. Ако не се освободиш от този товар, ще се побъркаш.

Мат вече трепереше толкова силно, че Джейк трябваше да го прихване под мишниците и да го изправи. Не беше сигурен дали момчето щеше въобще да заговори за това.

— Хайде, Мат. Вече ми разказа най-лошото. Сега трябва просто да довършиш. Освободи се от всичко това.

— Видях го веднъж да поглежда към Уил — отвърна накрая Мат с дрезгав шепот. — Знаех какво си мисли. Казах му, че може да го върши с мен и аз няма да кажа на никого, но дори да не си помисля да докосне Уил.