Лей Грийнууд - Джейк

Мат изтри устни с ръкав и вдигна поглед към Джейк.

— Един ден той заведе Уил сред група дървета зад къщата. Нямаше и да разбера, но чух Уил да хлипа и стене. Когато ги намерих, той бе накарал Уил да се наведе над един клон. И двамата бяха голи. Той се готвеше…

Момчето млъкна. Треперенето бе започнало отново. След това Мат извърна поглед. Джейк си помисли, че може отново да се опита да избяга, но младежът остана на мястото си.

— Какво стана после? — попита тихо Джейк.

— Не можех да допусна той да направи същото и с Уил. След тези думи Мат се разплака. От очите му се лееха горещи, мъчителни сълзи. После вдигна умоляващ поглед към Джейк.

— Просто не можех.

— Какво стана? — попита отново Джейк.

— Намерих един касапски нож в къщата. Всъщност не точно там, а в помещението за опушване на риба зад къщата. Намушках го няколко пъти, докато издъхна пред очите ми. Погребах го близо до къщата.

Тялото му се тресеше от ридания Мат просто стоеше пред Джейк беззащитен и изплакваше мъката си, която толкова дълго бе държал в себе си.

— Сега ще ме обесят ли?

В гърдите на Джейк се надигна ужасен, глух гняв. Сякаш не беше достатъчно, че това момче бе живяло с този кошмар толкова години, но трябваше да живее и със страха, че ще бъде обесено!

— Никой и с пръст няма да те пипне. Никога. Кълна ти се.

Джейк обгърна раменете на Мат и го привлече към себе си. Момчето го прегърна и се разрида.

Джейк се запита защо цялата жестокост на света, изглежда, се стоварваше върху беззащитни деца. Може би му се струваше така, защото бе виждал много такива случаи. Помисли си за всичките бездетни семейства по света, които биха дали мило и драго, за да имат син като Мат. А той се бе оказал с чичо, който го бе насилвал сексуално, чичо, който Мат бе убил, за да защити по-малкия си брат.

Как трябва да постъпи човек, за да спаси такава изтерзана душа? Джейк нямаше никаква представа. Дори не бе сигурен, че е възможно. Момчето бе живяло в постоянен страх за живота си. Джейк не знаеше как изобщо бе успяло да издържи на това напрежение. Нищо чудно, че отказваше да говори.

Риданията на Мат постепенно заглъхнаха. Момчето пусна Джейк, объркано и смутено от слабостта си.

— Съжалявам.

— А не трябва.

Мат избърса очи.

— А сега ще кажеш ли на някого?

— На Изабел трябва да кажа. Необходимо е тя да разбере.

— Не искам Изабел да знае за това.

— Защо?

Мат сведе поглед и замълча.

— Хайде, Мат, кажи.

— Тя ще си помисли, че съм омърсен — отвърна момчето, без да вдигне поглед. — А ти сигурно вече не ме искаш в това пътуване.

Хиляди проклятия! Бремето и мъката на момчето бяха по-ужасни, отколко Джейк си бе представял. Мат си мислеше, че се е превърнал в такова нищожество, че със сигурност никой не би поискал да има нещо общо с него.

— У теб няма нищо мерзко или мръсно — увери го Джейк. — Винаги съм смятал, че си много приятен млад човек. След като знам какво е трябвало да преживееш, какво искаше да направиш, за да защитиш брат си, всичко това ме кара да те уважавам още повече.

Мат въздъхна облекчено, но явно не можеше да повярва на думите на Джейк.

— Знам, че Изабел ще приеме всичко по същия начин като мен. Сигурно ще те задуши от грижи и внимание. Но ако не искаш, няма да й кажа нищо.

Джейк виждаше ясно, че момчето копнееше да каже „не“.

— Добре, но не й казвай днес.

— Мат, нищо, което се е случило, не те превръща в човек, заслужаващ презрение. Ти си си все същото добросърдечно момче, каквото си бил, преди да се случат онези ужасни неща. Не позволявай това да съсипе живота ти.

Джейк виждаше, че Мат не му вярва, но пък момчето бе много младо. Никога нямаше да забрави, но щеше да има предостатъчно време да го преодолее.

— Хайде сега да се връщаме. Време е да застанеш на пост. Ако онези едногодишни телета вземат да се разбягат, докато те няма, момчетата никога няма да ти го простят.

Изабел реши, че Бог е направил сериозна грешка, когато не бе създал мъжа по образ на жената. След като Джейк й каза какво се бе случило с Мат, тя бе решена да направи всичко, което бе по силите й, за да му покаже, че е все още високо ценен член на групата. Джейк й каза да не споменава нито дума.

Изабел бе побесняла от гняв, но реши да изчака и да остави Джейк да разбере, че е възприел погрешна тактика. Когато се провалеше с гръм и трясък, тя щеше хубаво да му покаже как трябва да се отнася с чувствително момче като Мат.

Нещата обаче не се развиха така, както очакваше. Джейк продължаваше да се отнася с Мат със същото грубо незачитане на чувствата му. Мат не само че нямаше нищо против, но буквално бе разцъфтял при това отношение, което би накарало всяка жена да изплаче очите си. Мат все още не говореше много, но все пак говореше. Като че ли не го осъзнаваше, но обичаше да седи близо до Джейк. Никога не се опита да седне до него, както правеше Уил, но винаги беше достатъчно близо, за да чуе какво се говори.