Лей Грийнууд - Джейк

— Не правиш каквото ти казах. Няма смисъл да стреляш, преди да си се прицелила.

Но от тона му личеше, че той не мисли много за карабини и цели. Тялото му се бе стегнало от напрежение. Джейк се опита да се отдалечи от нея, но не можеше, без да пусне нея и карабината.

Изабел ясно усещаше възбудата му, която изгаряше кожата й като невидима дамга. Усещаше напрежението в мускулите на ръцете му, когато те малко по малко я притискаха все по-силно, докато я заболя.

В един миг Джейк, изглежда, дойде на себе си. Мускулите му се отпуснаха.

— Изабел, изобщо не гледаш цевта.

И двамата разбираха, че бе невъзможно. Карабината трепереше твърде много в ръцете им, за да могат успешно да се прицелят в нещо по-малко от средноголям хълм.

— Какво да правя, когато погледна в мерника? — попита тя.

Трябваше поне да се опита да се концентрира. Ако не го направеше, имаше опасност просто да захвърли пушката и да се хвърли в прегръдките му.

— Нагласи я така, че целта ти да застане в средата на мерника. След това натискаш спусъка. Не го мърдай, иначе куршумът няма дори да мине покрай целта.

Нейният мерник обаче бе насочен към Джейк. Само че не беше толкова просто да го застреля. Разумът й подсказваше, че се държи невероятно глупаво. Чувствата й нашепваха, че въпреки че външно не го показваше, това бе единственият мъж, който можеше да й даде всичко, от което имаше нужда. Тялото й крещеше, че губи ценно време. Желаеше Джейк тук и сега. Изведнъж Изабел осъзна, че растящото между тях напрежение бе станало нещо, което вече не можеше да понесе. Мускулите й се отпуснаха и тя се облегна на гърдите му. Това доведе до незабавна реакция от страна на Джейк. Той си пое рязко дъх, тялото му отново се напрегна. Отстъпи рязко крачка назад. Карабината падна на земята.

Изабел се обърна към него и погледите им се срещнаха. Карабината бе забравена. Те стояха един срещу друг, приковали погледи, неспособни да се помръднат, неспособни да изрекат и една дума. Джейк протегна ръце и Изабел на мига се озова в прегръдката му.

Устните им се срещнаха в яростна, гореща целувка. След толкова дни на въздържание чувството за безизходност, потисканата страст, пометоха и последните следи от колебание. Изабел забрави страховете си за бъдещето. Забрави, че се превръща в паднала жена. Забрави, че след края на това пътуване вероятно никога нямаше да види отново Джейк.

Имаше значение само това, че се намираше в прегръдките му и че той я целуваше с цялата страст, която бушуваше и у нея. Джейк бе единственото реално и хубаво нещо, което някога й се бе случвало, и Изабел реши, че ще бъде близо до него доколкото бе възможно.

Тя се притисна силно към него. Искаше да изпита сладката болка в гърдите си, когато се притиснат към широкия гръден кош на Джейк. Искаше той отново да потуши огъня, който гореше в утробата й.

Когато нетърпеливите пръсти на Джейк започнаха несръчно да разкопчават копчетата на роклята й, тя с удоволствие му помогна. С нетърпение очакваше отново да почувства ръцете му върху тялото си, да усети топлите, влажни устни върху гърдите си.

От гърлото й се изтръгна стон, когато зъбите му лекичко захапаха втвърденото зърно. Хладният утринен въздух не бе в състояние да охлади пламналата й кожа. Никой освен Джейк, не можеше да утоли нуждата, която постоянно растеше в нея.

Изабел се облегна на фургона. Джейк продължи да смуче и целува гърдите й и в същото време пъхна бедро между краката й. Изабел веднага се уви около него, притискайки се силно към бедрото му. Чувството бе великолепно. Сладката възбуда в нея продължаваше да расте.

В момента, когато се отпусна леко назад, ръката на Джейк се плъзна между краката й. Не бе необходимо дълго да я гали, тя вече бе влажна и готова за него. Пръстите му разтвориха копринената й плът и проникнаха в нея. С един пръст лекичко погали възбудената й женственост. В отговор цялото й тяло потръпна конвулсивно. Джейк продължаваше да изследва и гали, като постепенно увеличаваше напрежението и темпото, докато вълните на удоволствието отново разтърсиха тялото й. Изабел се притисна към Джейк, не бе в състояние да помръдне, сладостно безсилие бе завладяло тялото й.

Изминаха няколко минути, преди да успее да възстанови дишането си. В този миг успя да види, че Джейк вече не бе участник в чувственото й пътешествие. Той се бе отдръпнал и я гледаше с поглед, изпълнен с изумление и срам.

— Не исках да направя това — каза той.

Отне й известно време, докато се съвземе. Джейк бързо се отдалечаваше от нея. Трябваше да го спре, преди да си е отишъл изобщо.