Лей Грийнууд - Джейк

— Аз го исках не по-малко от теб — каза тя.

— Но аз ти обещах. Дадох ти дума.

— Знам, но…

— Ти ми каза, че не можеш да овладееш страстта си, не можеш да контролираш нуждата си. Аз ти обещах, че ще се погрижа за това. За бога, аз обещах!

— Аз те пожелах, Джейк. Исках и ти да ме желаеш.

— Но аз те желая. Желая те толкова много, че ми е трудно да мисля за нещо друго. Защо, мислиш, накарах момчетата да яздят до теб през повечето време?

Беше истинско щастие за нея да научи, че той я бе избягвал, защото не можеше да се довери и на самия себе си. Изабел изобщо не бе успяла да се освободи от страха, че след като веднъж бе правил любов с нея, Джейк бе изгубил интерес. Нуждата й от него надхвърляше физическото желание.

Изабел закопча блузата си.

— Ти си дама — продължи Джейк. — Ти си прекалено изискана, прекалено добра за мъж като мен.

— Не говори глупости. Аз съм си просто една жена.

— Ти никога няма да бъдеш „просто една жена“. Ти винаги ще бъдеш дамата, в която те е превърнало възпитанието ти. Не можеш да бъдеш нищо друго, дори и да се опиташ. Също както аз не мога да бъда друг. Ти принадлежиш на изисканите домове, салоните, където се лее тиха музика и където получаваш комплименти, прошепнати тихо в нощта. А аз принадлежа на тази груба и прашна земя.

— Но аз не искам да ме слагат под стъклен похлупак и да ме изваждат оттам само за да ми се възхищават — отвърна Изабел, ужасена от думите на Джейк и от живота, който той си мислеше, че тя иска за себе си. — Може и да не съм толкова добра като теб в оцеляването в тази негостоприемна земя, но предпочитам това пред живота, който ми описа. Искам да бъда истински жива, Джейк, да усещам, че живея. Ти самият ми показа разликата между онзи живот и този.

— Не бях аз, а момчетата.

— Не. Беше ти и твърдата ти решимост да ми натриеш носа, докато и последната следа от снобизъм изчезне от мен.

Но точно сега Изабел не можеше да го убеди. Той беше прекалено шокиран от това, което беше направил, за да я послуша, или да й повярва. Трябваше да го накара да разбере, че тя не бе същата жена, която бе пристигнала при него преди няколко седмици, но сега той все още не бе готов да я изслуша. Джейк беше прекалено ядосан на себе си.

— По-добре да си вървя — каза той. — Не искам някое от момчетата да се върне назад, за да провери дали не се е случило нещо с нас.

— Джейк…

— Баща ми ме научи да спазвам дадената дума. Той не би приел страстта ми към теб като извинение, за да не спазя обещанието си.

Изабел не можа да се удържи и се усмихна.

— Но аз я приемам, Джейк. Всъщност мисля, че тя е най-добрата причина.

— Няма да се случи отново. Обе…

— Не обещавай, Джейк. Не искам да обещаваш нищо.

— Мислиш си, че следващия път няма да удържа думата си?

— Не искам да го правиш.

Джейк се замисли над думите й за миг. Прииска й се да разбере за какво си мисли, но каквото и да бе, то бе го хвърлило в смут и тревога.

Изабел нямаше нужда да мисли повече. Знаеше какво иска. Обичаше Джейк и искаше да се омъжи за него. А това явно не бе разумно решение. Тя нямаше представа, как би могла да осъществи успешно този брак, но не искаше да се тревожи сега за това. Тя го обичаше, той също я обичаше. Изабел бе сигурна в това, въпреки че той все още не бе го осъзнал. Щяха на намерят начин. Беше сигурна, че ще го направят. Джейк можеше да постигне всичко.

А Изабел бе разбрала, че не е жената, за каквато я мислеше той. Би могла дори да се научи да стреля с карабина.

Джейк устоя на импулса да пришпори коня и да се движи толкова напред пред Изабел, че да не я вижда. Разбра, че се опитва да избяга от собствената си съвест, не от Изабел. Не трябваше да прави любов с нея. Беше обещал да стои далеч от нея. А само след първото истинско изкушение той се бе поддал.

Тя бе казала, че го желае не по-малко от него. Прониза го желание, остро като бръснач, и той почувства как тялото му се втвърдява от възбуда. Дори сега той потрепери от усилието да не се обърне към нея и да не я люби, докато желанието и гладът за нея не отпуснеха желязната си хватка. Това, че тя също го желаеше, правеше нещата още по-трудни.

Мисълта му отново се върна към майка му. Тя не бе могла да понесе единствения начин на живот, който той можеше да предложи на Изабел. Самата Изабел сигурно щеше да се опита да живее тук, но накрая щеше да избяга в града и в обществото, в което беше израсла.

Джейк никога не би приел връзка, която ще продължи дотогава, докато трае страстта им. А той се съмняваше, че желанието му към нея ще отслабне. Въобще не бе очаквал, че ще се чувства по този начин — никога не бе го искал — и това го плашеше. Още повече се страхуваше да я обича. Ако го направеше, щеше да я последва навсякъде.