Лей Грийнууд - Джейк

А това щеше да бъде краят и за двама им.

Но тя не го обичаше. Не би могла. Тя искаше от него да я люби, но жена като нея със сигурност щеше да търси у съпруга си съвсем друго.

По-добре да се държи на разстояние от нея, докато пристигнат в Ню Мексико. След като продадеше стадото си, ще й предостави достатъчно пари, за да се върне в Остин. На момчетата също щеше да намери някаква работа. И дом. Не би могъл да си тръгне, без да знае, че са щастливи и са на сигурно място.

След това щеше да си тръгне. Не би могъл да бъде близо до Изабел и да знае, че не може да я има. Може би ще отиде в Колорадо и ще създаде ново ранчо. Може пък да се върне в Тексас и да събере ново стадо. Момчетата биха могли да му помагат. Можеше и да изостави ранчото си и да се глави някъде като обикновен каубой. Сигурен бе, че Джордж Рандолф би му дал работа, ако го помолеше.

Където и да отидеше, трябваше да бъде достатъчно далеч от Изабел, за да не я види никога повече.

Изабел разбра, че нещо не беше наред, много преди да стигнат стадото. Кравите се бяха разпръснали и пасяха, а трябваше да вървят напред в дълга криволичеща колона. Никъде не се виждаше дори и едно от момчетата.

— Някой е бил наранен — каза Изабел, сигурна, че нищо друго не би накарало момчетата да се отдалечат и да изоставят стадото.

— Сигурно някой е наранен доста зле, за да изоставят животните да правят каквото си искат — промълви Джейк. — Ще избързам напред, за да разбера какво се е случило.

И да я остави да чака сама и в напрежение, като че ли тя не изпитваше същата тревога и любопитство като него.

Когато пристигна, пред погледа на Изабел се разкри напълно неочаквана картина. Момчетата се бяха скупчили около едно умряло едногодишно теле. Шон и Нощния ястреб държаха здраво едно момче, което се опитваше да се освободи. Чет обясняваше на Джейк какво се бе случило.

— Не знам как се е приближил, без да го усетим — казваше Чет — Но видях, че той откарваше едно от телетата. Докато пристигна, този безобразен крадец вече го бе убил.

— Кой си ти? — попита Джейк със стоманени нотки в гласа. — Какво правиш тук сам?

Момчето бе все още дете, изглеждаше на осем, най-много на девет години. Слънцето и вятърът бяха изгорили лицето му. Някой бе подстригал на неравни кичури тъмнокестенявата му коса. Лицето му бе почти скрито под много стара широкопола шапка. Безформени кафяви панталони и една прекалено голяма карирана риза още повече смаляваха дребничкото слабо тяло. Тежките му ботуши бяха с няколко номера по-големи от необходимото, но ръцете на момчето бяха тънки и деликатни. Изабел прецени, че когато се изкъпе, момчето ще се окаже много красиво създание.

Момчето не удостои Джейк с отговор. Когато Изабел слезе от фургона, то отново започна диво да се съпротивлява. Когато разбра, че Шон е прекалено силен и няма да може да се отскубне, то го ухапа. След това постъпи по същия начин и с Нощния ястреб. Преди някой от двамата да се бе съвзел от изненадата и болката, момчето се хвърли към Изабел, обви ръце около кръста й и се скри зад нея.

— Не им позволявайте да ме убият! — извика то.

— Никой няма намерение да те убива — заяви Джейк, опитвайки се безуспешно да издърпа детето иззад Изабел. — Но няма да позволя на никого да краде животните ми.

— Аз не откраднах телето — отвърна детето. — Просто го отведох.

— За мен това е едно и също — отвърна Джейк.

— Ранени ли сте? — обърна се Изабел към Шон и Ястреба.

Шон поклати отрицателно глава.

— Той не успя да разкъса кожата ми, но адски боли. Какво те прихвана, малък кучи сине? Само момичетата хапят.

— Ако само ме пипнете с големите си ръце, пак ще ви ухапя — отвърна отбранително момчето.

— Вие, момчета, се върнете при стадото — нареди Джейк. — Двамата с Изабел ще се погрижим за момчето. И следващия път, когато изоставите животните, по-добре ще е да сте мъртви, разбрахте ли?

На момчетата не им се искаше да пропуснат нищо, но се подчиниха, мълчаливо яхнаха конете си и се отдалечиха.

— А сега — обърна се Джейк към момчето, — можеш да започнеш, като ми кажеш името си.

— Не.

— Добре. Докато не излезеш с нещо по-добро, ще те наричам Брат.

— Няма! — извика възмутено момчето. Джейк не му обърна внимание.

— Сега, Брат, кажи ми какво правиш тук съвсем сам. Поне на сто мили в тази област не би могло да се намери друг бял човек.

— Името ми е Дрю.

— Радвам се да се запознаем, Дрю. Кажи ми къде е семейството ти?

Внезапно меднозлатистите очи на момчето се изпълниха със сълзи.