Лей Грийнууд - Джейк

— Как се казваш? — Въпросът на Джейк бе насочен към по-малкия брат.

Малката, тънка ръка отметна сламено русата коса, която бе паднала над красиви небесносини очи. Момчето не се приближи до Джейк, но го погледна без следа от страх.

— Уил Хаскинс — отвърна прямо то. — А това е брат ми Мат.

— Добре, Уил Хаскинс. Преди малко говорех на брат ти. Защо не млъкнеш, за да може той да ми отговори.

— Той не говори — отвърна Уил, преди още Джейк да бе имал време да се обърне.

Джейк премести поглед от едното момче на другото. Мат продължаваше да се държи така, като че ли изобщо не съществуваше. Уил го гледаше с очакване, а в погледа му се четеше интелигентност, буден и пъргав ум. Джейк се зачуди как Изабел се надява да намери дом на момче, което не говори.

— Мат говори ли с теб?

— Не.

— В такъв случай как разбираш какво иска?

— Мат никога нищо не иска.

— По-добре изяжте закуската си, преди да е изстинала — каза Изабел.

Джейк вдигна поглед и забеляза, че тя му налива кафе. Мат бе протегнал към него пълна чиния с храна. Джейк доби чувството, че момчето гледа право през него, толкова празен и безизразен бе погледът му.

Нещо ужасно се е случило с това момче. Ако можеше да съди по брат му, той би трябвало да е жив, пълен с енергия и любопитство.

Джейк се вгледа по-внимателно в очите на Мат. Единственото, което видя, бе ужасяваща празнота. Момчето приличаше на празна черупка, вършеше това, което се очакваше от него, не искаше нищо, не мислеше нищо, не чувстваше нищо. Джейк разпозна признаците. Беше ги виждал достатъчно често у момчета, които войната по най-брутален начин бе лишила от тяхната невинност. Джейк почувства как по гърба му полазиха тръпки.

— Елате с мен — обърна се той към Изабел. — Искам да ви покажа най-хубавия път.

— Почакайте да повикам Чет и Люк Атмор. Те управляват фургона.

— Не, само вие. Можете да им го покажете по-късно.

Трябваше да стои колкото бе възможно по-далеч от тази жена. Заради нея в ума му преминаваха невъзможни мисли, мисли, които бяха опасни за един мъж, живеещ съвсем сам, без жена. Но празният поглед на Мат го задължаваше да направи нещо, независимо от последствията за самия него.

— Известно ли ви е изобщо нещо за тези фермери? — попита Джейк, когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, за да не могат да бъдат чути.

Изненадата на Изабел бе съвсем искрена.

— Разбира се. Аз водех цялата кореспонденция.

— Те имат ли намерение да осиновят момчетата, искам да кажа, с всички документи и прочее.

— Не, но аз и не съм очаквала това от тях — отвърна тя, искрено изненадана от въпроса му. — Цяло щастие е, че успях да ги убедя изобщо да ги вземат.

Джейк не знаеше дали е справедливо да изложи на риск шанса на момчетата да си намерят нови домове, но си спомни студенината, която бе видял у тези мъже, жестокостта, която бе разпознал у Рупърт. Не можеше да повярва, че тези хора биха се погрижили за тези деца-сираци, не и за тези момчета, които им бяха изпратени буквално като роби.

— Не познавам много тези хора — започна Джейк, — но на ваше място бих задал повече въпроси, преди да им предам момчетата. Не мисля, че те са от хората, които биха се отнасяли към хлапетата така, както желаете вие.

— Ако не знаете нищо за тях, как можете да твърдите такова нещо?

— Те дойдоха тук, докато ме нямаше, и заграбиха най-хубавата ми земя. Само преди месец се появиха с разписки за щетите, които кравите ми бяха причинили на посевите им. Знаят, че нямам пари, затова предложиха да си вземат дължимото от животните ми.

— И?

— Опитват се да ме разорят. Погрижиха се да не мога да си наема работници, а ако наема, хората да не остават при мен. Това би трябвало да ви говори нещо.

Изабел му хвърли поглед, пълен с презрение.

— Да, прав сте, говори ми много — отвърна тя. — Говори ми, че вие презирате хора, които работят упорито, за да предявят честно претенции към земята, да си построят домове и да обработват нивите, за да изхранват семействата си. Говори ми, че вас изобщо не ви интересува, че добитъкът ви унищожава плодовете на техния труд. Говори ми, че искате да избегнете плащането на дългове, които са единствено ваша отговорност. Говори ми, че вие без капка съвест очерняте репутацията на хора, за които самият признавате, че не познавате.

Когато Изабел свърши речта си, Джейк бе готов с удоволствие да я предостави на фермерите. Заради момчетата се бе опитал да я предупреди, беше тръгнал против собствените си убеждения, започвайки разговор с нея, а тя му бе отговорила с открита атака.