Лей Грийнууд - Джейк

Отношението на мъжа мигновено се промени. С две крачки се приближи до нея, а изражението му не предвещаваше нищо добро.

— Предупреждавам ви отсега! — той насочи обвинително пръст към нея — Ще застрелям първия, който докосне кравите ми!

Изабел се зачуди дали следващата му стъпка няма да е да се нахвърли върху нея. Мъжът беше бесен. Тя не можеше да си представи защо някой би искал да докосва кравите му. Те бяха големи, мръсни животни с лош нрав. По-скоро би докоснала алигатор!

— Ние просто искаме да пренощуваме тук, преди да продължим пътя си утре сутринта. — Тя говореше тихо, надявайки се да смекчи гнева му — Обещавам, че ще оставим това място така, както сме го намерили.

Изабел не знаеше какво да мисли за този мъж. В един момент беше готов да ги прогони, а в другия — да им се надсмее. А това изобщо не й харесваше.

Той продължаваше да и въздейства по своя странен и необясним начин, принуждавайки я да изпитва смътни желания, за които не бе и подозирала преди, въпреки това Изабел започна да се овладява и да разсъждава трезво.

— В замяна на вашето гостоприемство, ако искате, можете да вечеряте с нас. Храната ни не е много изискана, но затова пък е обилна.

По лицето на мъжа изчезна всяка следа от враждебност.

— Вижте какво, мис, в сравнение с това, което мога да приготвя аз, всяка храна е изискана.

Ако тя си мислеше да му покаже колко груби са обноските му, просто щеше да разбере, че си губи времето Той си взе празна чиния, сипа си сам от голямата тенджера и седна да се храни. Ядеше лакомо, тъпчейки в устата си огромни количества боб и пържен бекон.

— Имате ли кафе? — успя да попита между две хапки.

Изабел понечи да му каже какво мисли за мъже, които се обслужваха сами, които седяха, докато домакинята им стоеше права, и конто говореха с пълна уста, но се съмняваше, че той ще разбере какво иска да му каже.

— Не съм свикнала да поднасям кафе на мъж, на когото не знам дори името — отвърна Изабел, ядосана от пълната липса на добри обноски у този човек.

— Няма да е зле да свикнете, мис. Това ще ви спести куп неприятности.

— Благодаря, но вашето одобрение не ми е необходимо. Сега, ако бъдете така любезен да ми кажете името си, ще ви представя на момчетата.

— Изобщо не държа да ме представят на шайка хулигани, които едва ли ще видя повече Но ако това ще ви успокои, ще ви кажа името си. Всъщност мисля, че трябва да са ви го казали, когато са ви упътили към това място.

— Казаха ми го, но един джентълмен винаги е длъжен да се представи.

Мъжът спря да се храни и й хвърли поглед, пълен с отвращение.

— Някои от онези зализани и облечени в дантели контета може би. Не знам какво, по дяволите, правите тук. Сигурно преживяването е ужасно за вашата деликатна чувствителност. Не знам каква полза ще имате от това, но името ми е Джейк Максуел. Собственик съм на Броукън Съркъл или поне на това, което ми оставиха вашите проклети крадливи фермери. Можете да пренощувате тук, но на сутринта искам да ви няма. Нямам намерение да давам на крадливите копелета още някое основание да стъпят отново на земята ми.

Необузданият му гняв стресна Изабел. Джейк остави чинията си и се изправи.

— Мисля, че ще е по-добре сам да си налея кафе. Както изглежда, вие не бързате.

Изабел се сепна и се изчерви от смущение.

— Съжалявам, забравих.

Не разбираше защо изпитва желание да му налее кафе и да му го сервира. Доколкото можеше да види, той беше самото олицетворение на собственик на ранчо. Беше груб, недодялан, а обноските му бяха като на някой бик от стадото му.

— Внимавайте, горещо е — предупреди тя, докато му подаваше чашата.

— Надявам се. Това като че ли е единственото му добро качество. — Мъжът се втренчи в кафето с такова изражение, като че ли очакваше от него да излезе тарантула.

— Не е ли по-добре първо да опитате кафето, преди да отхвърлите неговото качество и вкус?

— Не и когато изглежда толкова слабо.

Изабел забеляза, че това не му попречи да го изпие, и само след миг отново да й подаде празната чаша.

— Жаден съм — бе единственото обяснение, което й даде.

Би могла да се закълне, че видя весели пламъчета в очите му.

— Нямаше да е зле, ако използвате повече кафе — каза той, след като пресуши втората чаша. — И не изхвърляйте старата утайка, преди да сте я използвали поне два-три пъти.

— Никога не използвам утайката повече от един път. — Леля й по-скоро би минала изобщо без кафе, отколкото да направи нещо толкова ужасно.