Лей Грийнууд - Джейк

— Побързайте и си събуйте ботушите! — заповяда Мърсър.

— Не можем ли днес да не го правим? — попита Чет. — Не искам да се появявам при фермерите бос.

— Ще ги получите, преди да пристигнете — отвърна Мърсър. — Сега побързайте и се качвайте във фургона.

Изабел изпита желание да извие врата на Мърсър заради безчувствеността му. Обеща си, че никога повече няма да пътува с него. Имаше много начини да държиш момчетата под контрол, но да се отнасяш с тях като със затворници не бе един от тях.

Докато се качваха във фургона, момчетата се бутаха и блъскаха толкова много, че Изабел почти пропуснала види как Пит вади от панталоните си ножа, който Мат използваше, за да реже бекон. Момчето вдигна оръжието над главата си и се впусна към Нощния ястреб. Тя бе твърде далеч, за да го спре.

— Ястреб! — изкрещя.

Нощния ястреб се хвърли на земята и се изтърколи встрани. В следния миг бе отново на крака. След това сграбчи китката на по-малкото момче и го тръшна на земята. После се хвърли върху него с нож, насочен към гърлото на Пит.

Мърсъл, в миг излязъл от вцепенението си, насочи дулото на карабината си в главата на Нощния ястреб.

— Хвърли този нож, проклет мелез, или ще ти пръсна мозъка!

Изабел сграбчи пушката за цевта, отклонявайки я от момчето. След това се обърна разярена към Мърсър:

— Ако още веднъж насочиш карабината срещу някое от момчетата, ще се погрижа да бъдеш уволнен на минутата, след като пристигнем в Остин!

— Но той щеше да скалпира Пит!

— Не ставай смешен! Ястреба просто бе изморен от постоянните опити на Пит да го убие. Пусни го, Ястреб!

Нощния ястреб веднага се изправи, но погледът му бе студен и изпълнен с омраза.

— Шон, ако не бъркам, точно ти трябваше на наблюдаваш Пит!

Шон бе добросърдечен и винаги се чувстваше виновен, когато не направеше това, което се очаква от него.

— Не мога да го наблюдавам всяка секунда.

Пит бе станал свидетел на жестоката смърт на родителите си, убити от команчите, затова мразеше сляпо всички индианци и особено метисите.

— Пит, стани веднага! Ако още веднъж нападнеш Нощния ястреб, ще накарам Мърсър да завърже ръцете ти зад гърба.

Изабел щеше да изпита истинско облекчение, когато го предадеше на новото му семейство. През повечето време Пит бе жизнерадостен и весел, но понякога, без предупреждение, го обхващаха мрачни мисли. По време на двете седмици, откакто бяха напуснали Остин, бе нападал Нощния ястреб пет пъти.

Скоро всички бяха готови и потеглиха. Момчетата седяха с кръстосани крака на пода на фургона, облегнати на страничните дъски, а в средата бяха скупчени вещите им. Изабел седеше с гръб към водача, на една пейка, откъдето можеше да ги наблюдава. Мястото беше неудобно и в края на деня младата жена чувстваше остри болки в гърба.

— Мислите ли, че това, което каза онзи мъж, е истина? — попита Уил Хаскинс, когато ранчото Броукън Съркъл се скри от погледите им.

— Какво искаш да кажеш? — изненада се Изабел.

— Това, което каза, че фермерите ни искат само за да им работим като роби.

— Откъде си чул това?

— Последвах ви.

Изабел искрено се смая. Въпреки че бе една година по-малък от Пит, доверието на момчето бе в рязък контраст с явното недоверие на Пит. Само за миг всички погледи бяха отправени към нея. Надеждите им зависеха от нейния отговор. Нямаше да има никаква полза, ако ги излъжеше.

— Не вярвам на това, което каза мистър Максуел — отвърна тя.

— Аз го харесах.

Изабел не можеше да разбере защо. Джейк беше груб и без всякакви обноски. Не можеше да си представи по-брутален надзирател от него. Може би това беше причината при него да няма нито един работник.

— Фермерите имат отлични препоръки — увери тя Уил. — Самата аз ги прочетох. Сигурна съм, че те ще очакват от вас да работите упорито. Никой не крие това. Но и те ще работят заедно с вас, както и собствените им синове.

— Обзалагам се, че на нас ще се падне най-тежката и мръсна работа — обади се Брет, който винаги си мислеше за най-лошото.

— Предполагам, че ще е така, докато не се докажете, но веднъж след като те разберат, че може да се разчита на вас, сигурна съм, че ще се отнасят към вас като членове на семействата им.

— Дрън-дрън — обади се Мърсър.

— Не го слушайте. Вършете си работата добре и с желание и съм сигурна, че нещата ще се уредят добре.

Те не попитаха нищо повече, но Изабел ясно виждаше, че в мислите им се бе настанило съмнението. Едно момче от време на време поглеждаше към друго, опитвайки се разбере какво мисли. Това бе лош знак. Обикновено те не се интересуваха какво мислят другите. Как й се искаше да размени няколко хубави думи с Джейк Максуел! Той беше виновен за това.