Лей Грийнууд - Джейк

Изабел искрено се изненада. Брет никога не бе проявявал загриженост за някой друг освен за себе си.

Изабел трябваше да махне коричката на най-лошите рани, за да ги почисти. Това беше всичко, което можеше да направи, за да не се инфектират повече. Бък подскочи, когато тя наложи напоена с алкохол превръзка на разранената плът, но не издаде дори стон. Много би искала да си мисли, че е припаднал, но явно момчето просто нямаше сила да се помръдне.

— Обзалагам се, че мистър Максуел е приготвил това за пиене — каза Шон.

— Мисля, че уискито е нещо много лошо — отвърна Изабел. Опита се с всички сили да отхвърли спомена какво щеше да й направи един мъж, докато умът му бе замъглен от алкохол. — Но сега ще имаме полза от него, тъй като ще унищожи инфекцията.

След малко Изабел привърши и се изправи.

— Сега ще го оставим да спи.

Изабел излезе от стаята, а на прага я очакваше Чет.

— Какво ще правим с него? — попита той, като посочи Мърсър Уилиъмс, който лежеше на земята до фургона, а ръцете му бяха вързани на гърба със собствения му колан. Изабел не знаеше.

— Можем да го удавим в реката — предложи Брет — Вълците и мишеловите ще довършат това, което ще оставят рибите.

Изабел все още бе ужасена от себе си, че бе ударила Мърсър.

— Не знам. Може би мистър Максуел ще знае какво да правим с него, когато дойде тук.

Ако не бъдеше толкова ядосан от факта, че се е върнала, че да й откаже помощта си. Изобщо нямаше да се изненада, ако той постъпеше така. Останала бе с впечатлението, че той е нетърпелив, избухлив и нетолерантен. Но Джейк и Мърсър не я притесняваха особено. Трябваше да реши какво да прави с момчетата. Не искаше да ги връща обратно в агенцията, но не можеше сама да се грижи за тях, а нямаше никой, който да й помогне.

Джейк вкара последните опърничави телета в корала в каньона, след което се насочи към лагера си. През годината, откакто се бе върнал вкъщи, бе дамгосал сам около хиляда животни, но работата беше бавна и опасна за сам човек. Трябваше да вкара телето в съответното заграждение и да го дамгоса, докато то бе принудено да стои на едно място чрез промушени в краищата пръти. Някои животни си бяха чупили крак, опитвайки се да излязат от заграждението.

Стадото на Максуел остана недамгосано в продължение на цели пет години. Почти половината животни не носеха никакъв белег на кого принадлежат. Те бяха негови, но се налагаше да ги дамгоса, за да има право да предявява претенции към тях. Дори и това не бе сигурна мярка, че ще опази животните си. Правителството на Реконструкцията бе приело един абсурден закон, който позволяваше на всеки да събере известно количество крави, независимо дали носят дамга или не, и да ги откара за продан. Този човек се предполагаше, че трябва да заплати на собственика на животните, ако последният го заловеше, но това никога не ставаше. Това си беше чист пладнешки обир, легализиран от правителството.

Фермерите от Ютопия все още не бяха опитвали това. Бяха твърде заети да изгонят всички от околността, за да останат само те. Но кои можеше да каже дали няма да предприемат и кражба на добитък.

От зимата Джейк бе събрал повече от пет хиляди глави, но не можеше сам да ги закара в Ню Мексико Смяташе да плати на фермерите нещо за съсипаните посеви — разбира се, не толкова много, колкото искаха те — но първо трябваше да продаде животните си. Ако не успееше, щеше да ги загуби, както и цялото си стадо.

Току-що бе достигнал палатката, която бе издигнал в малка дъбова горичка, когато забеляза на хоризонта тънък облак прах. Изглежда, като че ли идваше от ранчото. Димът не би го изненадал. Команчите щяха да подпалят къщата му и да я изгорят из основи. Може би фермерите се бяха върнали. Джейк не можеше да си представи какво друго би причинило такъв облак прах. Който и да беше, не принадлежеше към ранчото. Ругаейки, Джейк хвърли седлото върху един отпочинал кон и се отправи в галоп към ранчото. Когато влетя в двора, го посрещна напълно неочаквана гледка. Онази госпожица Дейвънпорт се бе върнала заедно с всичките си сираци, но не това го накара да онемее от изненада. В големия корал две момчета обяздваха коне. Други пет коня — част от хергелето, което семейството му притежаваше отпреди войната — ситнеха нервно в другия корал. След като баща му бе убит от едно едногодишно биче, те бяха оставени да подивеят.

Единият от ездачите бе метисът команч. Джейк не знаеше името на другото момче, но то не изглеждаше по-добре от мелеза. Останалите момчета се бяха накачили по оградата и крещяха окуражително. Изабел стоеше на стълбите пред къщата. Джейк се приближи към нея изотзад, без тя да го чуе.