Лей Грийнууд - Джейк

— Или пък ти можеш да се биеш с тях и да получиш медал за храброст, когато те погребат — отвърна тя със саркастичен тон.

— Не, мис. Тук, ако някой извади късмет, го погребват под няколко камъка, така че дивите животни да не разкъсат тялото му на парчета.

Изабел преглътна мъчително.

— А тези, които нямат късмет?

— Повечето от тях не могат да бъдат открити. Ако все пак ги намерим, от тях не е останало кой знае какво.

Джейк вече съжаляваше, че се бе поддал на гнева си. Тя го бе накарала да побеснее и той искаше да й го върне по същия начин. Но вместо това я бе разстроил и уплашил. Сега изпитваше единствено желание да я сграбчи в прегръдките си и да я целуне, да й каже, че няма защо да се притеснява, защото той щеше да разчисти това гнездо на гърмящи змии.

— Трябва да тръгвам. Искам да хвана някой от тях още докато е на полето. Така няма да успеят да ме изненадат.

— Моля те, недей.

— Не се тревожи за момчетата. Можеш да си тръгнеш още сега и те никога няма да те открият.

— Няма ли да е по-добре, ако уведомиш шерифа? Той ще трябва да дойде тук, ако двамата с Мърсър потвърдим думите ти. По този начин няма да се наложи да застрелваш никого.

— Мис, да не би да се тревожиш, че може да ме застрелят?

Тя изглеждаше искрено изненадана.

— Не искам никой да пострада.

— Но аз съм просто едно нищожество. Ти самата го каза.

Изабел се изчерви от смущение.

— Надявам се, че ще забравиш това, което казах. Моля те, почакай.

Когато ставаше дума за жени, Джейк се смущаваше и вследствие на това бе учудващо несръчен. А когато жената бе красива като Изабел, той бе направо безпомощен. Ето и сега, бе готов съвсем сам да се изправи срещу това гнездо на оси. Сигурно си бе загубил ума.

— Добре, ще почакам — но нямаше намерение да чака дълго.

Подвикванията изведнъж престанаха. Конят на метиса беше спрял да рита и да се противи. Конят на другото момче беше изморен, но в него все още кипеше енергия.

— Кои са тези момчета? Явно много ги бива с конете.

— Казват се Нощния ястреб и Чет Атмор. Искаха просто да се позабавляват. От толкова дълго време са били затворени в сиропиталището, че почти са забравили, че са момчета.

Докато наблюдаваха, Нощния ястреб свали седлото от коня, който току-що бе яздил, и го повече към малкия корал. Когато се отправи към другите коне, размахвайки ласо, те се разпръснаха и побягнаха.

— Какво прави? — попита Изабел.

— Готви се да си хване още един кон — отвърна Джейк. — Чудя се дали няма намерение да ги покори всичките.

— Ти би ли имал нещо против?

— Нямам нищо против, но няма смисъл. Те отново ще подивеят.

— Но ездачите ти ще могат да ги ползват.

— Може би.

Джейк нямаше намерение да й казва, че няма ездачи. Още повече че му бе много по-интересно да наблюдава Нощния ястреб. Той беше завързал с въже Соутуут, коня с най-лош нрав в ранчото. Соутуут нямаше нищо против да му сложат юзда или въже. Покорно би те последвал навсякъде. Но само се опитай да сложиш седло на гърба му и той на мига ще се превърне в истински звяр.

Нощния ястреб прехвърли юздата през главата на Соутуут и го поведе към големия корал. Там той превърза главата му към един дървен кол. И тъй като не можеше да мърда главата си, Соутуут не можеше да се противи, когато момчето му сложи седлото.

— Много добре — промърмори Джейк. — Това момче познава конете.

— Баща му е вожд на команчите — обясни Изабел. — Нощният ястреб е живял с команчите, докато е навършил единайсет години.

Чет Атмор също накрая бе подчинил коня си. Докато умореното животно стоеше със спънати крака, опитвайки се да си поеме дъх, Нощния ястреб предложи своя кон и на другите момчета. Мат Хаскинс пристъпи напред.

Джейк не бе успял да забрави Мат с неговия празен, нищо невиждащ, поглед. Момчето, което бе видял предишната вечер, не бе способно да язди кон. Джейк потисна внезапния импулс да извика, за да го спре. Това бе първият знак, който Мат даваше, че нещо го интересуваше в този живот. Джейк продължи да наблюдава Мат, който се готвеше да скочи на седлото.

— Нищо чудно да загубиш готвача си — обърна се той към Изабел. — Това не е кой да е кон, а Соутуут. Със сигурност ще хвърли момчето на земята. След това ще се опита да го убие.

Изабел нямаше да е по-изненадана и шокирана, ако Джейк бе казал, че Мат ще язди мечка гризли.

— Трябва да го спреш! — изкрещя тя.

Когато Джейк не се помръдна, тя се втурна напред, но той бързо я хвана за ръката и я дръпна назад.