Лей Грийнууд - Джейк

— Нека да видим какво ще направи Мат.

— Но…

— За всеки случай ще приготвя ласото си.

Джейк се запъти към коня си, без да сваля нито за миг очи от Соутуут. Развърза ласото си, без да бърза, го нагласи удобно в ръката си, готов да го използва на мига, ако възникнеше такава необходимост.

— Остани на верандата — обърна се той към Изабел, когато тя понечи да тръгне към корала. — Соутуут не прави разлика между каубой и дама.

Нощния ястреб държеше Соутуут завързан за кола, докато Мат се качваше на седлото. След това нагласи стремената и юздите, после провери ремъка дали е затегнат здраво. Каза нещо на Мат, след което развърза Соутуут.

В продължение на един миг Соутуут остана напълно неподвижен. В следващия вече се бе превърнал в неудържима фурия — бясно риташе обръщаше се и отново риташе. Беше само въпрос на секунди Мат да полети във въздуха.

Момчето се изправи и изтупа праха от себе си, преди Соутуут да осъзнае, че на гърба му нямаше никого. Конят спря и се обърна, търсейки с изпълнен с омраза поглед човека, който се бе осмелил да го язди. Изсумтя ядно и се впусна към Мат.

Джейк вече бе готов да хвърли ласото си към непокорното животно. Това, за което изобщо не бе подготвен, бе да види Мат да стои на място напълно неподвижен, като че ли искаше конят да го стъпче. Изумлението бе причината да изостане с една стъпка от Нощния ястреб. Момчето хвърли примката около врата на Соутуут тъкмо навреме, преди Мат да бъде прегазен.

Соутуут незабавно насочи вниманието си към Нощния ястреб.

Като се ругаеше за колебанието си, което можеше да струва живота на Мат, Джейк хвърли ласото си. Умореният и мръсен сив жребец беше уловен. Въпреки изтощението си, той отново започна да рита и зацвили от ярост.

— Излезте от корала! — извика Джейк. Мат продължи да стои на едно място.

— Ако не искаш да излезеш, тогава се качвай отново на гърба му!

Джейк не знаеше какво го прихвана, за да каже това. Просто имаше чувството, че момчето искаше да умре, че бе останало на мястото си, защото искаше Соутуут да го убие. Джейк си спомни за хилядите момчета, не по-възрастни от Мат, които умряха през войната, които биха дали всичко, за да бъдат на мястото на Мат. Това събуди в него неистов гняв.

— Хайде! — изкрещя той. — Или ще имаш куража да яздиш докрай, или не. Кое избираш?

Всички застинаха по местата си и замълчаха, очаквайки отговора на Мат. Изабел слезе по стълбите, като се олюляваше леко, закрила уста с ръка, а очите й бяха разширени от страх. Дори Соутуут се обърна и погледна момчето, което стоеше и го наблюдаваше с празен поглед.

Мат не помръдваше. Джейк се зачуди дали той не се е свил прекалено много в себе си, за да бъде достигнат. Бе виждал толкова травматизирани момчета, особено след някоя битка, от факта, че бяха станали свидетели как приятелите им загиваха разкъсани на парчета от шрапнели; струваше му се, че те се затваряха в някое тъмно място в душата си и просто отказваха да излязат оттам.

Изведнъж Мат направи крачка напред, но нито изражението му, нито стойката на тялото му се промениха. Само краката му се раздвижиха. Соутуут изцвили яростно и отново започна да раздава бясно ритници. Момчетата отново се втурнаха към оградата, за да заемат местата си. Изабел хукна към корала.

— Всъщност няма да го накараш да се качи отново на този кон, нали? — попита тя.

— Ако той поиска.

— Но конят ще го убие!

— Той е вече наполовина мъртъв. Може би Соутуут би могъл да спаси останалата част от него.

— Как можеш да говориш така? Мат е просто едно момче.

— Нямах предвид възрастта му. Говорех за духа му. Това момче иска да умре.

— Откъде знаеш?

— Но не видя ли как той просто си стоеше там и чакайте Соутуут да го стъпче?

— Мат бе твърде изплашен, за да побегне.

— Той не се страхува от нищо. Истината е, че нищо не го интересува.

И двамата се обърнаха към Мат, който в този момент се приближаваше към Соутуут. Конят го стрелна с неприязнен поглед. Дръзкият и безразсъдно смел Шон се впусна напред и хвана главата на Соутуут, като го задържаше, така че Мат да може да се качи. Джейк и Нощния ястреб приготвиха ласата си.

— Изчезвай оттам! — изкрещя Джейк към Шон. Момчето побърза да се отдалечи и да прескочи оградата. — Готов ли си? — Тези думи на Джейк бяха отправени към Мат, който не даваше никакъв знак, че е чул. — Предполагам, че е не по-неподготвен от всеки друг път — промърмори на себе си Джейк.

Джейк погледна към Нощния ястреб, погледите им се срещнаха и двамата като по предварителна уговорка отпуснаха ласата. Соутуут продължи да хвърля къчове с подновена ярост. След по-малко от минута Мат отново се просна на земята. Джейк и Нощния ястреб хвърлиха ласата си и едва не задушиха Соутуут, принуждавайки го да се подчини и да застане на място.