Лей Грийнууд - Джейк

Те прекараха в долината осем спокойни дни. Джейк се бе възстановил от раната си. Вече бе време да продължат пътя си.

— Красиво е, нали? Иска ми се да остана тук завинаги. Джейк се обърна и видя, че Изабел го бе последвала. Искаше му се да не бе го правила. Само мисълта, че тя бе близо до него, го караше отново да пожелае да я вземе в прегръдките си и да я люби, докато забрави целия свят и причините, поради които не можеше да я помоли да се омъжи за него.

— Чет бе чудесен — продължи тя. — Сам организира всичко. Не съм му давала никакви нареждания.

— Бих искал да знам как е убедил Уорд да стои на пост.

— Сам Уорд предложи. Каза, че така броят на постовете се изравнява.

— Преди се опита да ме заблуди, но сега знам, че той е отличен ездач.

— Каза, че баща му бил собственик на ранчо.

И двамата заобикаляха темата, по която трябваше да си поговорят. С течение на времето нямаше да стане по-лесно, затова по-добре да го сторят сега и да приключат с това.

— Това, което предишната вечер каза на момчетата… Беше наистина много хубаво.

— Те напълно са го заслужили. Ако не бяха те, нямаше да имам нищо.

— Но да им предложиш част от стадото…

— За мен това е единствено справедливо.

— Те ми казаха да ти съобщя, че няма да приемат.

Джейк я погледна внимателно.

— Защо не?

— Казаха, че не са направили нищо, за което ти да не им плащаш.

— Бих искал да поговориш с тях.

— Съгласна съм с тях.

Бяха го притиснали в ъгъла.

— Сега какво смяташ да правиш? — попита Изабел.

— Потегляме утре рано сутринта. Военният форт е само на ден-два път оттук.

— Искам да кажа, след като продадеш стадото. Бяха стигнали същината на въпроса.

— Ще се разплатя с всички, след което вие с Уорд може да заведете момчетата в Санта Фе.

— Ти няма ли да дойдеш?

— Не.

— И защо?

Можеше спокойно да й каже. Тя щеше да го разбере.

— Майка ми живее в Санта Фе.

— Чудесно! Ще имаш възможност да я видиш след всичките тези години.

— Не искам да я виждам.

— Помниш ли какво каза на Мат? Каза му, че ако пази омразата в себе си, това ще го унищожи.

— Изабел, ти не разбираш какво е собствената ти майка да те напусне.

— Джейк, аз изгубих цялото си семейство. След това ме изпратиха в сиропиталище. Не е лесно, но постепенно го преодоляваш.

— Но родителите ти са умрели. Не са те изоставили.

— Не можеш да промениш случилото се, но можеш да преодолееш влиянието, което има то върху теб. Иди и се срещни с майка си. Отърви се от омразата и страха, които те измъчват и унищожават това, което може да има между нас. Все някой ден ще трябва да се срещнеш с нея.

— Не, няма. Нямам намерение никога да я видя, да говоря с нея или дори да мисля за нея.

— И какво ще правиш?

— Ще се върна в Тексас да събера ново стадо. Мисля да стана професионален „дроувър“.

— Какво е това?

— Търговец на добитък, човек, който кара животните на пазара. Ще мога да дам работа на някои от момчетата.

— Ами Уил и другите?

— Вие двамата с Уорд можете да се погрижите за тях.

— Уорд и аз? Какво те кара да мислиш…

— Видях ви заедно. Ти винаги казваш, че те имат нужда от дом, от стабилна среда, от майка и баща. Не мога да им осигуря това. Аз нямам дом, нито жена. Вие с Уорд сте идеалната двойка. Още повече, момчетата го харесват.

— Би могъл да имаш и жена, ако пожелаеш.

— Има само една жена, която искам да направя своя.

— Коя е тя, Джейк?

— Ти, по дяволите. Знаеш това. Защо ме караш да ти го казвам?

— Защото никога преди не си го казвал. Понякога и аз не съм сигурна дали ме искаш.

— Как изобщо можеш да се съмняваш? Искам те толкова много, че не мога да спя по цели нощи.

— Ти можеш да ме имаш, Джейк. Всичко, което трябва да сториш, е да ми направиш предложение.

— Това не е така лесно и ти го знаеш. Ти не можеш да издържиш на моя начин на живот, нито пък аз на твоя. Няма да измине и седмица и ще започнем да спорим за всичко, като се започне от ставането сутрин в четири часа до сядането ми на масата, вонящ на крави.

— Но аз не бих…

— Още първия ден, когато се срещнахме, ми каза, че стоя по-ниско и от праха. Оттогава не съм се изкачил по-високо.

— Не ми припомняй тези неща, Джейк, защото се срамувам. Сега не мисля по този начин.

— Така мислиш днес, но скоро ще промениш мнението си. Майка ми със сигурност го направи.

— Джейк, майка ти не е единствената жена в този свят. Наистина ли вярваш, че ще постъпя с теб по този начин?

— Не разбираш ли? Майка ми не желаеше да върши работата, която се налагаше да върши. Този начин на живот я побъркваше. Това, че трябваше да се грижи за трима мъже, правеше нещата още по-лоши. А ти ще трябва да се грижиш за цяла дузина.