Лей Грийнууд - Джейк

Уил тичаше толкова бързо, че почти връхлетя върху Джейк.

— Ей, ти! — извика Уорд. — Можеш сериозно да нараниш пациента ми. Ще бъде сериозен удар върху репутацията ми, ако умре точно сега.

— Тя е момиче! — извика Уил, без да чува Уорд. Започна да дърпа ръкава на Джейк, за да бъде сигурен, че ще му обърнат внимание.

— Трябва да се отървеш от нея. Не искаме момичета тук.

Джейк отвори очи. Бе задрямал под сянката на огромен дъб. Пред погледа му се простираше гледка към долината. Някъде в далечината ромолеше поток.

— Мислех си, че харесваш Изабел — каза Джейк.

— Не говоря за мис Дейвънгюрт, а за Дрю.

— Какво е направил?

— Той не е той, а тя.

Уил бе събудил Джейк от леката дрямка. Още не можеше да се осъзнае. Нужно му беше време, за да може да следи нишката на разговора.

— Добре. Започни отначало и не викай.

В главата му звъняха камбани. Уил тежко се отпусна на земята до него.

— Дрю е момиче. Чет каза, че я е видял.

Джейк обърна поглед към Уорд, който внимателно изучаваше навиците на колония мравки, които се опитваха да приберат трохите от хляба в своя мравуняк.

— Какво знаеш за това?

— Повече, отколкото съм ти казал.

— Така изглежда.

— Тя не иска никой да знае — призна Уорд и въздъхна, без да се чувства виновен. — Като че ли така беше най-добре. Нямаше да възникват въпроси относно пътуването й с мен или с теб и момчетата.

— А какво ще правим сега, когато тайната се разкри?

— Не знам. Разчитам на Изабел.

Изабел и Люк се приближаваха заедно с Чет и Пит.

— Не мисля, че можеш да ги накараш да се закълнат да пазят тайна — каза Уорд, но в гласа, му имаше надежда.

— Трябва да отрежем езика на Пит.

Дрю не можеше да чака и да не огласи позицията си.

— Няма да се махна! — настоя тя и застана точно пред Джейк. — Мога да яздя също толкова добре, колкото всеки един от тях.

— Но ти си момиче! — каза Уил, сякаш това бе някаква неизлечима болест.

— Не искам да бъда момиче — отвърна Дрю. — И няма да бъда!

— Как ти е истинското име? — попита Джейк.

— Казах ти, името ми е Дрю.

— Кръщелното ти име — уточни Изабел.

Дрю наведе глава.

— Друзила. — Тя вдигна глава и погледна към Уил и Пит. — Ще размажа всеки, който ме нарече така.

— Дрю е чудесно име — каза Изабел. — Но трябва да решим какво ще правим е теб тук.

Дрю заби юмрук в стомаха на Чет. Той се опита да не покаже, че го е заболяло, но това му коства сериозно усилие.

— Нямаше да се налага да решавате, ако мистър Дълъг нос си бе гледал работата — отвърна Дрю.

— Помислих си, че си се наранила — каза Чет. — Цялата беше в кръв — обърна се към Джейк. — Мислех, че умира.

Джейк се смути. Уорд само се усмихна.

— За пръв път? — въпросът му бе отправен към Изабел. Тя кимна.

— Дрю бе толкова уплашена, колкото и Чет.

— Някой ще ми каже ли какво, по дяволите…

— По-късно — каза Изабел. — Първо трябва да решим какво ще правим с Дрю.

— Ще продължи ли да кърви? — попита Джейк.

— Не, поне не още един месец — отвърна Уорд, като прикри още една усмивка.

Джейк се успокои.

— Тогава се дръжте, като че ли нищо не се е случило. Дотогава ще бъдем в Санта Фе. Нейните приятели ще се погрижат за това.

— Аз нямам приятели — заяви Дрю — Искам да ме осиновиш, както ще осиновиш Уил.

Джейк не очакваше това.

— Ти не си сираче. Имаш семейство на изток. От друга страна, не можем да вземем момиче, заедно с всички тези момчета.

— Защо не? Нали ще задържите мис Дейвънгюрт?

Джейк реши, че му дойде твърде много, че бе прекалено изтощен за това. Но когато се оправеше, щеше да насини окото на Уорд заради тази бъркотия.

— Джейк няма да ме задържи — каза Изабел.

— Уил каза, че ще се жените.

— Това не го решава Уил.

— Е, ще се жените ли?

Изабел погледна към Джейк Той предпочете да не отговори и само сви рамене.

— Не сме го обсъждали.

— Ще ме задържите ли, докато решите?

Изабел отново погледна към Джейк.

— Не виждам защо не. Когато Джейк продаде стадото, отиваме в Санта Фе. Дотогава ще сме решили.

Джейк огледа малката долина. Мястото беше спокойно и тихо. В дъното на долината течеше лениво поток. Топлият вятър къдреше високата до кръста трева. Склоновете на хълмовете, покрити с бор и кедър, предлагаха сянка и хладина през най-горещото време на деня. Стадото се бе пръснало в долината и пасеше. На всеки три часа на пост се сменяха по три момчета. Останалите дремеха на сянка, ловяха риба в потока или ловуваха.