Лей Грийнууд - Джейк

Преди Джейк да бе успял да скочи в реката, Брет се гмурна във водата направо от седлото и започна да плува към Пит с бързи мощни движения. От източния бряг Чет извика на Пит и хвърли ласото си, но момчето бе прекалено изплашено, за да се опита да го достигне. Продължаваше неистово да рита с крака и да пляска с ръце, което доведе само до това, че изсмука силите му и стана причина момчето да потъне за втори път.

Течението продължаваше да го отнася надолу, където бреговете рязко се изкачваха до трийсет фута над повърхността. Ако сега Джейк се гмурнеше в реката, можеше да бъде погребан в подвижните пясъци.

Пит отново се показа на повърхността, но бе твърде изплашен и объркан, за да сграбчи ласото на Чет, което падна почти върху главата му. Бореше се отчаяно и потъна за трети път, точно когато Брет се пресегна да го хване.

Без да спира, Брет се гмурна под повърхността на водата, размътена от многото животни, които бяха нагазили по-нагоре по течението.

Джейк затаи дъх. Всяка изминала секунда намаляваше шансовете на Пит за оцеляване. След, както му се стори, цяла вечност, Брет се показа на повърхността. Бе хванал Пит с една ръка.

— Плувайте насам! — изкрещя Джейк. — Избягвайте пясъчния нанос. Там има подвижни пясъци.

Нощния ястреб се приближи до Джейк. Минута по-късно пристигнаха Изабел и Уорд с фургона. Те наблюдаваха в напрегнато мълчание Брет, който постепенно напредваше към брега. Джейк хвърли ласото си.

— Завържи Пит под мишниците! — извика той към Брет — Завържи и себе си с ласото на Ястреба.

Пит тежеше ужасно, но Брет успя да завърже въжето под мишниците му. Използвайки коня си, Джейк изтегли Пит от реката и го качи на брега.

— Мъртъв ли е? — попита Изабел, когато момчето бе поставено на земята.

Пит бе смъртно блед.

— Не знам — отвърна Джейк. — Беше дълго време под водата.

Джейк обърна Пит на една страна. След това коленичи до него и започна ритмично да повдига ръцете му нагоре, след това ги спускаше надолу.

— Какво правиш? — извика Изабел.

— Опитва се да изкара водата от дробовете му — отвърна Уорд. — Ако момчето не бе прекарало толкова време под вода, щеше да се съвземе много по-бързо.

Джейк си казваше да не се поддава на паника, да не действа прибързано, да запазва определен ритъм. По време на войната бе видял, че по този начин едно момче бе върнато към живот. Знаеше, че това можеше да помогне.

Ако Пит не бе прекарал толкова време под вода!

Внезапно Пит издаде гърлен звук. Миг по-късно от устата и носа му потече вода. След това той се закашля — дълбока, раздираща кашлица, която го накара да изплюе още вода. Когато спря, лицето му бе зачервено от усилието. Джейк отново го обърна и Пит отвори очи.

— Мисля — каза Джейк, — че трябва да се научиш да плуваш.

— Къде си се научил да плуваш така?

Тези думи бяха отправени към Брет. Двамата с Джейк седяха малко настрани от лагера и наблюдаваха реката, която през последните няколко часа се бе покачила с няколко фута. Всички бяха приключили с вечерята си. Уил и Дрю миеха съдовете. Изабел и Уорд бяха прекарали последните няколко часа край леглото на Пит, като се суетяха около него. Шон се мотаеше наоколо, опитвайки се да направи нещо, за да облекчи вината си. Другите момчета се редуваха да наблюдават стадото, което пасеше спокойно.

— Когато бях малък, прекарвахме лятото при дядо в Кейп Код. Можех да плувам още когато бях на три години.

Тонът на Брет бе горчив, а изражението му — гневно. Джейк се съмняваше, че болката от това, че не бе искан от семейството си, някога щеше да заглъхне.

— Беше много смело от твоя страна да се гмурнеш там заради Пит.

Брет само сви рамене. Изражението на лицето му си оставаше безстрастно и упорито.

— Не беше кой знае какво. Не можех да го оставя да потъне, дори и ако той е тъп тексасец.

Брет, изглежда, не се чувстваше удобно, когато му отправят похвали. Беше побягнал, когато Изабел от благодарност се опита да го задуши в прегръдките си. Отговори почти грубо, когато Пит се опита да му благодари. Джейк не можеше да разбере защо момчето се чувстваше много по-добре като негодник, отхвърлен от всички.

Джейк се изправи.

— Тук има много момчета, които биха искали дати бъдат приятели, ако само им позволиш.

— Аз не искам приятели, особено от Тексас.

— Аз пък си мисля, че искаш. Дори смятам, че отчаяно се нуждаеш от приятели.

Джейк имаше намерение да провери как е Пит, но промени решението си. Виждаше, че Уорд и Изабел все още бяха при него. Искаше да говори с Изабел, но не би могъл да изтърпи и за миг присъствието на Уорд, без да каже нещо, за което после ще съжалява. Трябваше да приеме, че Уорд много повече се харесва на Изабел, но това не означаваше, че одобрява.