Лей Грийнууд - Джейк

— Разбира се — каза Джейк. — А сега е по-добре да тръгвам, преди Дрю да е закарал стадото до Пекос Ривър съвсем сам.

Изабел насочваше фургона на север от стадото, далеч от праха, който вдигаха повече от четири хиляди копита. Тялото й бе покрито с прах, но водата бе твърде ценна, за да се прахосва за миене. Изабел бе сигурна, че лицето й бе придобило постоянни бръчки, тъй като непрестанно присвиваше очи под палещото слънце. Сърцето й се свиваше от тревога.

Изабел се тревожеше за момчетата. И за Джейк. Те всички бяха смъртно уморени. Бяха на седлото почти три дни и буквално не бяха спали. Тя бе настояла Уил и Пит да си починат, но останалите момчета отказваха да почиват, докато Джейк не приемеше да поспи поне малко. Те направо дремеха над храната си. Изабел подозираше, че задрямваха и на седлата. Беше сигурна, че само бдителността на Джейк бе предотвратила някой инцидент досега, по и Джейк сигурно бе на края на силите си.

— Колко време ще мине, преди той да падне от седлото? — попита Уорд.

— Кой? — попита Изабел, изтръгната от мислите си.

— Джейк. За кого друг си мислеше?

Изабел почувства как се изчервява.

— Той прекалено много изисква от момчетата — отбеляза Уорд.

— Това изобщо не е така. Те сами са решили да успеят на всяка цена.

— Това няма значение. Те са изтощени. Някой може да се нарани.

Изабел се бе опитвала да убеди сама себе си да не се тревожи, но Уорд бе сложил край на това.

— Някога желал ли си нещо толкова много, че да си готов да поемеш всякакъв риск?

Уорд се замисли за момент.

— Не, но съм бил много близо до това състояние.

— Това стадо е всичко, което Джейк притежава. Разчита единствено на него, за да изпълни плановете си за бъдещето.

— Но момчетата…

— Същото е и при тях. До този момент никога не са получавали шанс в живота си. Успехът на Джейк ще бъде и техен. Нямам предвид парите, въпреки че и те са важни. Когато закарат тези говеда в Санта Фе, а те непременно ще стигнат Санта Фе, те ще са постигнали нещо, което никой не би могъл да им отнеме. Те повече няма да са безполезни сираци и ще дължат всичко това на Джейк.

Фургонът подскачаше и се друсаше над скални издатини и неравната земя, докато накрая Изабел започна да си мисли, че нищо чудно цялото й тяло да се разглоби на части. Съдържанието на фургона тракаше и се тресеше, съдовете звънтяха, тенджерите издаваха глухи звуци при удрянето си.

— Ами ти?

— Вече се готвех да върна момчетата в Остин и да потърся други фермери, които могат да ги вземат. Джейк предложи да им предостави тази работа.

— Убеден съм, че момчетата са по-щастливи на седлото, отколкото биха били зад плуга, въпреки че сега са толкова изморени, че всеки момент могат да паднат от седлата.

— Трябва да стигна до реката преди тях. Искам да сготвя най-обилната вечеря, която да изядат, откакто са напуснали ранчото.

— Кого се опитваш да впечатлиш, момчетата или Джейк?

— Всички.

— Защо?

— В името на бъдещето ни.

— Той знае ли?

— Не знам. Джейк се съпротивлява доста упорито, но сега, след като вие сте тук, мога да го накарам да ревнува.

— От мен!

— Да, от вас! — Изабел тихо се засмя. — На Джейк думите не се леят леко от устата. Вие постоянно изричахте нещата, които той би искал да ми каже. — Тя се усмихна доволно. — Мисля си, че вчера той едва не ви удари.

— Има ли нещо, което трябва да знам?

— Опитвам се да накарам Джейк да ми направи предложение.

— Единственото, което мога да кажа, е че той доста упорито се противи.

— Джейк се е зарекъл никога да не се жени, а аз съм от този тип жени, с които той никога не би помислил за брак.

— Но ако…

— Не знам защо. Все още не ми е казал. Джейк смята също, че не е подходящ да поеме отговорност за тези момчета.

— Но вие току-що казахте, че те се претрепват от работа заради него. Знам, че малките направо го обожават. Ако още веднъж видя Уил да се опитва да имитира походката му, няма да се удържа и ще избухна в смях.

— Джейк не вижда това по този начин. Трябвало е да обучава момчета по време на войната. Много от тях били убити. Страхува се да изпитва чувства към тези момчета.

— Казахте ли му…

— На Джейк не може да му се каже нищо. Вече опитах. Трябва да го оставите сам да разбере.

— Но той може никога да не го направи.

— Не виждам какво лошо има да му помогна малко.

— Да не ме молите да ви стана съучастник в тайния ви план?

— Разбира се.

Джейк можеше да определи с абсолютна точност момента, когато първото животно усети близостта на водата. Животното рязко вдигна глава, нададе глухо мучене и се втурна напред.