Лей Грийнууд - Джейк

— Би трябвало да почиваш повече — вметна Уорд. — Никога не съм виждал човек така да пришпорва стадото си като теб.

Изабел погледна въпросително Джейк. На Джейк също му се искаше да почиват повече, но знаеше, че индианците могат да се появят всеки момент. Разстоянието, което те изминаваха за един ден, той покриваше за пет.

— Тези телета са опърничави и не се спират на едно място — обърна се той към Уорд. — Погледни ги. Не правят нищо друго, освен да се лутат насам-натам. По-добре да вървим към Пекос. Така по-бързо ще утолят жаждата си.

— Ако преди това не умрат.

— Няма да умрат от вървене — възрази Джейк. — А само от жажда — говореше повече на Изабел, отколкото на Уорд — Колкото повече се бавим, толкова повече животни ще изгубим. Как са мулетата? — Въпросът бе отправен пряко към Изабел.

— Добре са. Но и за тях вече няма вода.

— А за нас?

— Застрашително намалява. Няма да стигне за повече от два дни.

— Няма и да е необходимо С малко късмет ще достигнем Пекос утре преди полунощ.

Той се отправи към коня си, а Изабел изтича след него.

— Сигурен ли си?

— Не — реши да бъде откровен, — но ми се струва, че е по-добре да се движим. Ако спрат да вървят, това няма да приближи водата до нас. А ти как се справяш?

— Добре — усмихна се тя. — С Уорд и Дрю, които ми помагат, работата върви по-бързо и лесно.

— Как е кракът на Уорд?

— Много по-добре. Безпокоях се да не стане гангрена, но изглежда, раната постепенно зараства.

— Този мъж е здрав като желязо.

— И е с много изискани маниери — добави тя, като се усмихна. — Прилича ми на мъжете, които познавах в Савана.

— Ако Уорд започне да се кланя и да ти целува ръка, ще се наложи сам да си търси пътя до Санта Фе.

Изабел отново се усмихна. Джейк предпочиташе тя да не го прави. Така му беше много по-трудно да си напомня за клетвата си. И със сигурност, беше адски по-трудно да си напомня защо можеше да я харесва, но не и да я люби.

— Не мисля, че такова поведение ще ми хареса повече, отколкото на теб.

— Нали така се държат изисканите джентълмени.

— Аз вече не съм изискана дама. Ще се почувствам доста глупаво, ако някой се опита да ми целуне ръка.

Но не се чувстваше глупаво, когато Джейк целуваше устните и гърдите й. Той едва не се усмихна широко. Тя очевидно не бе същата жена, която бе пристигнала в ранчото му преди няколко седмици. Онази жена се страхуваше дори да спи в леглото му. Трябваше да се качва на седлото и да препусне към стадото, но не му се искаше да прекъсва този вълшебен момент.

— За известно време ще ни е доста трудно. Сигурно ще се наложи момчетата да се хранят на седлата. Трябва да направим всичко, което е по силите ни да попречим на животните да се върнат.

— Аз мога също да помогна — обади се Дрю. Джейк не бе видял кога момчето се бе приближило.

— Ти по-добре остани с Изабел.

— Мога да яздя по-добре от всеки един от тях — каза Дрю, като посочи с презрителен жест Нощния ястреб и Чет, които бяха най-добрите ездачи на Джейк. — Дай ми един кон и ще ти покажа.

— Можеш да яздиш с мен — каза Изабел.

— Джейк ще има нужда от всеки човек, който е способен да му помогне, за да закара това стадо до реката — настоя Дрю. — Няма смисъл да продължавам да се возя във фургона. Баща ми ме сложи на седлото, когато бях на три години.

— Добре — отстъпи Джейк. — Поискай от Люк един кон. Ако си толкова добър, колкото казваш, ще яздиш отстрани между Зийк и Бък.

Дрю веднага подскочи.

— Не мисля, че…

— Всичко е заради гордостта му — каза Джейк. — Той толкова прилича на Пит и Уил.

— Но той изглежда толкова слаб, дори крехък — възрази Изабел.

— Ти също изглеждаш така, но се справяш повече от добре. А днес изглеждаш особено красива.

Изабел бе развълнувана и леко объркана от думите му.

— Аз наистина съм здрава като стара хикория. Открих това свое качество още в сиропиталището.

— Изглеждаш много по-хубава от всякакво дърво — обади се Уорд и докуцука до тях.

Джейк, който се готвеше да каже нещо подобно, едва устоя на желанието да удуши Уорд.

— Дрю ми каза, че ще му позволиш да язди със стадото — добави Уорд очевидно без да забелязва гневното изражение на Джейк.

— Ще му дам шанс.

— Все пак не е зле да го наблюдаваш. Дрю не е толкова здрав, колкото би трябвало да бъде на неговите години.

Джейк реши, че е най-добре да остави Уорд в първото населено място, където попаднат. Да се съобразява с него и да го щади през целия път до Санта Фе, бе нещо, което не би могъл да понесе. Дори бащата на Джейк не се бе опитвал толкова често да подлага търпението му на изпитание.