Лей Грийнууд - Джейк

— Те ще тичат по целия път до реката — изкрещя той към Чет — Нищо не можете да направите да ги спрете, затова не се и опитвайте. Повикай Ястреба, Шон и Мат да яздят напред в редица. Трябвала внимавате стадото да остане на пътя. До реката има трийсетфутов склон, дъното на който представлява подвижни пясъци.

— Ти какво ще правиш? — попита Чет.

— Аз ще избързам напред, за да помогна на Изабел да премине преди животните. Отваряйте си очите за крадци.

Джейк достигна реката точно когато Изабел и Уорд се готвеха да разтоварват фурните.

— Трябва да преминем от другата страна.

— Но тук е по-добре — каза Уорд. — Има повече дървета, по-хубава сянка, по-хубава трева.

— На север видях светкавици. До сутринта реката може да се покачи с няколко фута.

Уорд изглеждаше готов да продължи да спори, но Изабел, без да каже и дума, натовари отново фурните.

— Ще се чувствам в по-голяма безопасност, ако ти караш фургона — обърна се тя към Уорд.

— Тази река не е по-различна от всяка друга — отбеляза Джейк.

— Все пак ще се чувствам по-спокойна, ако Уорд управлява фургона.

Джейк почти си прехапа езика, за да не каже нещо, за което после ще съжалява. Още повече, не разполагаше с никакво време. Стадото щеше да пристигне скоро и ако Изабел останеше тук, щеше да бъде стъпкана.

Джейк не разбираше защо толкова разчиташе на Уорд. Трябваше да си припомни, че през последните пет дни този човек постоянно й пълнеше ушите с комплименти. Тя точно на това беше привикнала, точно това очакваше от един мъж. Не изглеждаше толкова уморена. Напротив, беше разцъфнала като жадно пустинно цвете след пролетен дъжд. Реакцията й към Уорд беше поредното доказателство, че тя не принадлежи на Тексас.

Трябваше да намери начин да ги раздели. Искаше да остане тук поне един ден, за да даде на момчетата възможност да си починат добре, а животните да се напасат и напият с вода. Искаше те да наддадат колкото бе възможно повече, когато пристигнат в Санта Фе.

Когато те тръгнеха, Уорд щеше вече да е на седлото. Нямаше да стои през целия ден до Изабел, да пълни главата й с комплименти и да спори с Джейк за всяко решение. Може би бе добре да накара Уорд да язди най-открая. Тогава гърлото му щеше да се напълни с прах и може би щеше да спре да изрича красиви думи. Само защото Джейк нямаше намерение да се жени за Изабел, не означаваше, че ще й позволи да се увлече по човек като Уорд Дилън.

В този момент до слуха му достигна тропотът от четири хиляди копита и стадото се появи в далечината. Джейк вече можеше да различи първите четирийсет говеда. Останалите бяха обвити в гъст облак прах. От двете страни на стадото яздеха Шон и Нощния ястреб, като внимаваха стадото да не се разпръсква. Джейк изведнъж стана неспокоен за другите момчета. Искаше му се да бе останал при стадото, а не да се поддава на ревността си и да по тази причина да последва Изабел.

Първите животни вече достигаха реката. Инерцията им ги запрати навътре, някои дори стигнаха до другия бряг. Джейк препусна, за да ги върне обратно, за да не стъпчат фургона и да унищожат целия лагер. За момент бе напълно погълнат от облака прах. Постепенно облакът се разсея и Джейк забеляза, че първите животни се бяха наредили по западния бряг на реката. Някои бяха спрели по средата. Тези, които идваха отзад, блъскаха предните, за да се доберат до водата, и превръщаха реката в невъобразима кипяща смесица от коне и крави, които отчаяно се стремяха да утолят четиридневната си жажда.

Шон, Бък, Зийк и Брет навлязоха в реката, за да задържат стадото. Ястреба, Люк и Мат направиха същото на брега на реката. Джейк забеляза, че Дрю и Уил бяха с Чет. Преди да успее да въздъхне облекчено, от облака се материализира и Пит и насочи коня си във водата, за да се присъедини към Шон.

Но не успя да го направи. Половин дузина нетърпеливи говеда се втурнаха покрай Люк и се хвърлиха от високия бряг в реката. Едно от тях се оказа под коня на Пит, отхвърли го на една страна, а Пит полетя в кипящата вода. Момчето се появи на повърхността и започна отчаяно да пляска с ръце, което веднага подсказа на Джейк единственото нещо, което никак не му се искаше да узнава — Пит не можеше да плува. Джейк пришпори коня си към реката, но пътят му бе препречен от хиляди животни, наблъскани едно до друго. Беше невъзможно да премине между тях. Отправи се надолу по течението на реката, докато накрая успя да стигне до бряг. Водата носеше Пит към него, отдалечавайки го от брода и насочвайки го към подвижните пясъци. Джейк разви ласото си, но то не бе достатъчно дълго, за да достигне Пит.