Лей Грийнууд - Уорд

Загребвайки с мощни движения, Уорд заплува срещу течението. След като дни наред бе прекарал в затворени помещения, чувстваше огромно задоволство, че има възможност да раздвижи мускулите си. Водата беше чудесна. Слънчевите лъчи се процеждаха през клоните на кипариса и с топла милувка галеха гърба му. Водата бе кристално чиста, ясно се виждаха рибите, които отплуваха в паническо бягство при вида на огромното същество, появило се ненадейно в техния воден свят. Уорд се разсмя и се опита да улови няколко. Когато ръката му се удари в скала, той се обърна и заплува обратно. Имаше намерение да плува напред-назад, нагоре и надолу по течението, докато цялото напрежение напусне тялото му.

След това щеше да помисли как да накара Марина отново да се влюби в него.

Марина не можеше да повярва на очите си. Уорд плуваше в реката без дрехи! Никога не би могла да си представи, че той ще направи подобно нещо. Това изобщо не беше в негов стил. Просто не бе нещо, което той би направил.

И все пак ето, че той бе всред реката и се забавляваше чудесно. Изглеждаше по-отпочинал и по-щастлив, отколкото си спомняше да го е виждала някога. Едва не се разсмя на глас, когато той опръска с вода един глухар, който точно тогава се опитваше да впечатли една женска. Голямата птица изкрещя възмутено и побягна към близката ливада, за да продължи там ухажването си.

Марина бе обзета от чувство на вина, че го шпионираше по този начин. Разбираше, че трябва веднага да се върне в къщата на мисис Прут, но не го направи. Уорд бе съвсем гол. Младата жена не можеше да помръдне и на инч.

Ако някой я бе попитал Марина би казала, че в никакъв случай не бе възможно едно голо мъжко тяло да я привлича толкова силно. Мъжете бяха груби същества, често бяха мръсни, а в повечето случаи немарливи към външността си. Да ги накараш да се изкъпят, бе понякога по-трудно, отколкото да ги принудиш да се държат галантно.

Уорд беше каубой. Защо тогава й се струваше, че може да го гледа с часове и да не й омръзне?

Вече бе видяла краката му. Бяха дълги и силни, със здрави мускули. Имаше здрави и яки бедра след всичките години езда. Бе невъзможно да не обърне внимание на гърба, раменете, ръцете. Марина бе очарована от играта на мускулите му, докато той плуваше с резки, красиви движения. Никога преди не бе свързвала мускулите с движения на тялото. Сега стоеше очарована и наблюдаваше Уорд, демонстрацията на физическа сила я накара отново да почувства онази странна тежест в стомаха си. Чувството се разля на горещи вълни по тялото й, когато погледът й се премести надолу към хълбоците му. Опита се да отмести очи, да съсредоточи вниманието си върху краката му, дори върху вълните, които набраздяваха повърхността, докато той плуваше. Сигурна бе, че никоя добре възпитана жена не би гледала задните части на един мъж, още по-малко гледката би й доставила удоволствие. Но въпреки това Марина бе неспособна да откъсне поглед.

Изведнъж й стана прекалено горещо. Крайниците й омекнаха, бе неспособна да направи каквото и да е движение. Искаше й се да протегне ръка и да докосне мъжа пред себе си. Бе едновременно изненадана и уплашена, осъзнавайки, че намира тялото му наистина привлекателно, а също така, че може да бъде нейно, стига да пожелае.

Трябваше да каже единствено „да“

Марина ахна изненадано. Уорд се бе обърнал и плуваше по гръб Тялото му бе пред погледа й в цялото си великолепие на мъжка сила.

Уорд обаче долови тихия й вик, спря да плува, гмурна се под вода и се насочи към брега. Бе изненадан, че я вижда на това място, а Марина бе шокирана и ужасена, че не може да откъсне поглед от него като някоя уличница.

— Случило ли се е нещо? — попита той, доближавайки се още повече към брега.

Тя не бе в състояние да отговори, затова само поклати глава.

Уорд вече излизаше от водата, всяка стъпка го приближаваше все по-близо до нея и все по-голяма част от тялото му се появяваше над водата. Изглеждаше великолепно. Приличаше на някоя от онези рисунки, езически и срамни, за които бе чела в училище, когато монахините не гледаха. Никога не си бе представяла Уорд по този начин. Това го правеше някак си напълно различен. Вълнуващ. Опасен.

— Защо тръгна да ме търсиш? — попита той.

Марина отстъпи крачка назад. В този момент разбра, че бе застанала между него и дрехите му.

Уорд продължаваше да пристъпва към нея и водата вече достигаше едва до коленете му. След миг беше на брега, застанал пред нея в цялото си великолепие, като че ли това беше най-естественото нещо на света.