Лей Грийнууд - Уорд

— Но аз ще трябва да те докосвам, Марина.

— Нали и сега го правиш.

— Не по този начин — каза той и погали бузата й с опакото на дланта си. — Съвсем не по този начин.

— Как тогава?

Това бе много глупав въпрос. Марина не искаше да узнае отговора.

Уорд докосна устните й с върховете на пръстите си.

— През цялото време ще искам да докосвам устните ти.

— Не би могъл да го направиш, след като през половината ден ще си на кон някъде из ранчото.

Уорд продължи сладкото мъчение. След това леко притисна пръсти към устните й, докато тя инстинктивно не ги разтвори леко. Той веднага се възползва от възможността промуши пръста си в устата й. Челюстта й се отпусна и устните й се разтвориха. Марина не направи това умишлено, то просто се случи.

— Не е необходимо на бъда на кон толкова време.

Тя не можеше да му отговори Устните й се сключиха около пръста му, а зъбите й леко докоснаха нокътя. Уорд се усмихна.

— Изобщо не е необходимо да прекарвам толкова време коня.

Марина го захапа по-силно, но той продължи да се усмихва. Наведе се към нея, докато устните му докоснаха ката част на ушенцето й. Мощна тръпка разтърси тялото й, когато езикът му остави влажна диря по цялото й ухо. Несъзнателно зъбите й се забиха в плътта още по-силно. Уорд й отговори, като прокара език във вътрешността на ухото й.

Като че ли цялото й тяло щеше да се разпадне на части, тя се отпусна и зъбите й престанаха да се впиват в пръста му. Той й отговори, като пое меката част на ухото й между зъбите си и лекичко го гризна.

Марина простена тихо и отново се притисна към Уорд. Почувствала неоспоримото доказателство за възбудата му, тя се вцепени и се отдръпна.

Но Уорд не прекрати атаката си. Устните му се спуснаха надолу към шията й. Това накара тялото й да се разтопи от удоволствие. Възбудата като гореща лава потече по вените й. Никой и никога не се бе опитвал да я съблазни. Никога не бе имала възможност да разбере какво можеше да стори на тялото й и на сетивата й такава бавна и прелъстител на атака. За част от секундата се запита откъде Уорд бе научил всичко това. Преди седем години не бе постъпил така. Но тази мисъл се изгуби безследно сред хаоса от усещания и емоции, които завладяваха тялото й. А Уорд не правеше нищо друго, освен да целува шията й и ухото й. И рамото й. Една съвсем малка част от нея, но въпреки това цялото й тяло пламваше от възбуда.

— Трябва да спрем — промърмори тя.

— Защо?

Той смъкна роклята от едното й рамо и покри пламналата й кожа с целувки. Марина отметна глава назад. Устните му се преместиха на ключицата й. Опитите й да поддържа разстояние между тях се провалиха напълно. Марина отново се притисна към него. Уорд издаде глухо стенание, когато тялото й се притисна към възбудената му мъжественост. Марина изпусна въздишка на задоволство и чувствителните зърна на гърдите й се притиснаха към голата му кожа.

— Имаш пациенти, които трябва да посетиш.

— Ще ги посетя по-късно — промълви той, устните му се отделиха от шията й и покриха нейните.

Марина се предаде. Просто вече не бе в състояние да спре. Дори не бе сигурна, че иска да го направи. Чувстваше се невероятно добре в прегръдките на този мъж. Никога не бе позволила на Бъд да я прегръща по този начин. Беше се заклела, че никога няма да позволи чувствата й да вземат връх над нея.

Но това, което изпитваше сега, не бе просто чувство. Беше нещо напълно ново. Това бе нещо много по-първично, мощно, нещо, невъзможно да бъде описано или отречено.

Това бе предизвикало в нея желание, което бе толкова силно, че я плашеше. Не искаше да желае някого толкова много и толкова отчаяно. Но дори когато тези мисли се опитваха да се промъкнат в трезвата част на съзнанието й, Марина отстъпи пред настоятелния му език, който в миг започна да опустошава устата й. Тя му отговори диво и пламенно, по начин, който нито той, нито тя бяха очаквали.

— Опитваш се да повлияеш на решението ми ли? — попита тя, останала без дъх.

— И успявам ли?

— Не.

Тя всъщност не лъжеше, не съвсем. В момента не бе в състояние да вземе каквото и да било решение.

Уорд задълбочи целувката и я притискаше плътно към себе си. Плъзна ръце по гърба и по хълбоците й. Марина простена тихо, когато той докосна гърдите й.

Уорд я облегна на едно дърво. Марина наистина имаше нужда да се облегне на нещо, защото не можеше да се държи на краката си. Цялото й тяло трепереше. Уорд бе събудил в нея чувства и усещания, които тя бе смятала за мъртви от години, а за други изобщо не бе подозирала.