Лей Грийнууд - Уорд

Изведнъж най-силната и най-мощна вълна от екстаз я понесе в буен водовъртеж. Освобождението я връхлетя като вихър, от който дъхът й секна.

Като издаде тих, изпълнен със задоволство, стон Марина се отпусна в прегръдките на Уорд.

Дните, които последваха, бяха истинско мъчение за Марина. През деня двамата с Уорд помагаха на хората от градчето. Миеха, изваряваха, горяха, даваха съвети. Уорд започна да проверява всеки кладенец, за да се увери, че водата не е заразена.

Въпреки че в селището вече се чувстваше облекчение, дори победа над болестта, Уорд продължаваше стриктно да държи под наблюдение домовете, в които имаше или бе имало болни хора. Марина и мисис Ауолт организираха хората, които не бяха засегнати от болестта, да оказват помощ на болните и подсигуриха храна за онези, които нямаха.

Вечер, след като се бяха изкъпали грижливо и бяха изварили дрехите си, оставаха сами със себе си. Мистър Прут степенно се оправяше, а мисис Прут не напускаше мястото си до леглото му, освен ако не беше крайно необходимо. Марина би предпочела да остане сама, за да се опита да подреди мислите си. Използвайки това, че мисис Прут винаги бе заета някъде другаде, Уорд непрестанно атакуваше постоянно отслабващата й защита. През деня той намираше хиляди причини да я докосне или да остане толкова близо, че телата им леко да се докосват. Тя, разбира се, се отместваше встрани, но от това нямаше полза. Той просто се преместваше до нея.

— Остави ме на мира — казваше му тя, но без успех.

— Не мога да си върша работата от разстояние — отговаряше той.

Уорд не я причакваше, нито й поставяше някакви капани, просто се приближаваше до нея, повдигаше леко брадичката й и я целуваше.

— И как ще причислиш това към думите ти, че трябва да си вършиш работата?

Уорд се усмихна. През последните дни той се усмихваше много по-често. Марина намираше усмивката му почти неустоима.

— Помага ми да поддържам бодър духа си — отвърна той — Още повече, това е инвестиция за бъдещето.

Марина не бе сигурна как точно да приеме това. Казваше си, че Уорд също нямаше точна представа, какво иска да каже. Но постепенно у нея започна да се заражда подозрение, че той знае много добре какво върши. И защо. И ако не искаше да се окаже принудена да вземе решение, за което все още не беше готова, по-добре бе да си изясни пред самата себе си какво иска от Уорд и какво бе готова да му даде в замяна.

На четвъртия ден никой не се разболя. Дори няколко повалени от холерата показаха явни признаци на подобрение. Джо Олуел се оправяше толкова бързо, че майка му плачеше от благодарност. Никой не можеше да я накара да напусне мястото си до леглото на момчето. Когато не го миеше или не го хранеше, тя просто стоеше и го гледаше. Съпругът й се кълнеше, че изобщо не е заспивала. Марина не разбираше как тази жена бе успяла да издържи на огромното напрежение.

Останалите три деца на Джонсън бяха все още болни и слаби, но макар и бавно, те също започваха да се оправят. Арчи Джонсън също се бе възстановил и вече искаше да става от леглото. Уорд постоянно му повтаряше, че е много важно да лежи поне още две седмици. Беше виждал прекалено много войници, които умираха от сърдечен удар заради това, че се бяха опитали да станат от постелите си прекалено скоро след раняването. Арчи се противеше с думите, че има да се върши много работа, но жена му казваше, че вече са загубили прекалено много членове на семейството им и не иска да рискуват и неговия живот. Едно семейство, което живееше близо до реката, умря. И мъжът, и жената бяха отказали да вземат предпазните мерки, които Уорд им бе наложил. Намери ги един мъж, който караше провизии във фургона си. Той не се колебал и подпалил къщата им, която се бе превърнала в техен гроб.

Когато на петия и на шестия ден никой не се разболя, Марина искаше да обяви, че опасността е преминала, но Уорд не й позволи.

— Надявам се, че най-лошото е останало зад гърба ни, но съм виждал и случаи, когато болестта атакува отново. Трябва да изчакаме, за да се уверим, че всички са в безопасност.

Вече всеки ден някой палеше огън и гореше заразени дрехи, бельо и легла. Марина предположи, че половината град ще се наложи да спи на земята. Много хора продължаваха да повтарят, че не вярват в невидимите микроби на Уорд, но продължаваха да изваряват, да чистят и да мият. Марина много се ядосваше, че дори когато стана ясно, че той е прав, хората отказваха да му повярват, но Уорд й каза, че това всъщност не го интересува, докато всички продължават да следват напътствията му.