Лей Грийнууд - Уорд

— Може би утре, ако свършим с дамгосването.

— Но аз искам да ме учиш сега.

— Сега Уорд няма време — обади се Уил, който вървеше след Танър. — Кой ще лови животните, ако Уорд трябва постоянно да оправя ласото ти, оплетено в краката на телетата.

— Но ласото ми не се оплита в краката на телетата.

— Напротив — намеси се Дрю, която междувременно се бе приближила заедно с Пит. — Ти си ужасен с ласото. Дори Пит е по-добър.

— Дяволски си права — потвърди Пит.

— Оставете го — намеси се Уорд. — Ако Танър имаше вашия опит, той несъмнено би бил по-добър от вас. А ти по-добре внимавай с ругатните, Пит. Ако те чуе, Изабел ще ти извие ухото.

— Първо ще трябва да ме хване.

— Аз ще те хвана — заяви Дрю.

— Ако Пит избяга от Изабел, Джейк ще го хване — отбеляза Уорд. — Но тогава лошо ти се пише, Пит.

— Но ти самият ругаеш! — оплака се момчето.

— Но аз съм голям и на мен ми е позволено да върша такива неща.

— С нетърпение ще чакам и аз да стана голям — промърмори Пит.

— Не е толкова хубаво, колкото си мислиш — отвърна Уорд.

Дрю го погледна така, сякаш изведнъж си бе загубил ума. Може би бе точно така, но да бъде възрастен, за Уорд бе голямо разочарование. Бе много по-щастлив, когато беше на шест години и се катереше по дърветата, за да търси птичи гнезда, връзваше чифт звънтящи шпори за опашката на някоя крава и никога не се съмняваше, че е обичан.

Децата на Джейк си отидоха, вероятно да се приготвят за работа, но Танър остана с него и го последва в обора. Уорд изведе оттам коня си Джако, който яздеше, когато улавяше животни. Конят бе с къси крака и широк гръб, сиво-кафяв на цвят и изобщо не можеше да се нарече красив, но беше безценен, когато трябваше да удържа напъна на хванато в примката теле.

Уорд нагласи кожената юзда на главата на коня и го завърза за един стълб.

— Обзалагам се, че татко е по-добър в тази работа от теб. Мама казва, че той е най-добрият.

Уорд сложи на гърба на коня одеялото, което се поставяше под седлото, и оправи всички неравности и гънки.

— Когато се върне, ще го помоля да ме научи — продължи Танър. — И ще стана по-добър от Пит и Уил. И дори от Дрю.

— Сигурен съм, че ще станеш — отвърна Уорд.

Отиде до стената, където бяха наредени много седла, и избра едно от черна кожа и украсено със сребро. Баща му му бе подарил това седло, когато навърши петнайсет години. Тогава си бе мислил, че баща му сигурно го обича много, за да му подари нещо толкова ценно. По-късно се научи да цени нещата по различен начин.

— Дрю казва, че ти си най-добър от всички. Казва също, че си по-добър и от татко. Вярно ли е?

— Може би също толкова добър като него — отвърна Уорд. Насочи цялото си внимание към оседлаването на Джако, опитвайки се да скрие чувствата, които бяха предизвикали думите на момчето.

— Точно това каза и Джейк.

След като нагласи седлото, Уорд провря ръка под корема на коня, улови ремъка и започна да го пристяга.

— Вие с Джейк говорите ли си често за мен?

— През цялото време — отговори вместо Танър Дрю, която точно в този момент влезе и чу въпроса. — Танър постояннно говори за теб и за своя татко.

— Не е вярно! — извика момчето.

— Разбира се, че е вярно — възрази Дрю. — Джейк каза, че е готов и те чака — обърна се тя към Уорд. — А ти ще дойдеш ли да ми помогнеш, или ще стоиш тук и само ще си мечтаеш за отдавна изчезналия ти баща?

— Той не е изчезнал и не мечтая!

— Може и да успееш да ме заблудиш някога. Ще дойдеш ли или не?

— Върви — подкани го Уорд. — Да се научиш как се работи с клеймото е също толкова важно, колкото и улавянето на животни с ласо.

След като се увери, че ремъците са здраво затегнати, Уорд скочи на седлото. Трябваше да положи много усилия, за да изхвърли Танър и бебето от мислите си. В следващите няколко часа не искаше да мисли за нищо друго, освен за непосредствената си работа. Може би, ако успее да улови достатъчно животни, ще се умори толкова, че въобще няма да е в състояние да мисли.

През последния един час Танър дори за миг не бе откъсвал поглед от Уорд. Шумните протести на Дрю, че помага не повече от куцо теле, сляпо и с двете очи — дори и лекият удар, който тя му нанесе с края на желязото за дамгосване — не бе в състояние да отклони вниманието му за повече от няколко минути.

Джейк бе казал, че Уорд се нахвърля върху работата си с бясна енергия. Танър не знаеше нищо за това. Но знаеше, че Уорд улавяше животните толкова бързо, че държеше в постоянна заетост двете групи момчета, които извършваха дамгосването. Танър не го бе видял досега да пропусне нито един път. Бе наблюдавал много пъти хората на Бъд. Никой не бе толкова ловък като Уорд.