Лей Грийнууд - Уорд

Уорд се поколеба само за миг.

— Гледай да й е топло и да е суха. Давай й толкова течност, колкото може да поеме. Ако изцапа пеленките си или дрехите ти, изгори ги. След това винаги, когато излизаш от палатката, трябва да се измиваш с гореща вода и силен сапун. При никакви обстоятелства не докосвай нищо с устни. Не знаем много за холерата, но със сигурност знаем, че болестта се пренася от заразени течности.

Марина разгърна едно от одеялата, които бе взела със себе си. Уорд постави бебето в ръцете й.

— Подай ми я, когато се кача на седлото — каза тя. Марина добре виждаше, че на Уорд изобщо не се харесва идеята отново да влезе в ролята на лекар, но в същото време знаеше, че той никога няма да пренебрегне задълженията си.

— Вземи Бък с теб.

— Защо поиска Бък да тръгне с Уорд? — попита Марина когато Уорд и младежът навлязоха в долината и се отправиха към малкия град, който се намираше на няколко мили.

— Бък се възхищава на Уорд. Преди година съпругът ти го излекува от треска и стоя до леглото му, докато момчето се оправи. Онези хора в града изобщо няма да се зарадват на Уорд. Бък ще внимава нищо да не се случи, особено зад гърба на Уорд. Момчето е чудесно, но в него има наклонност за отмъщение. Само посмей да нараниш, дори да заплашиш някого, който е важен за него, и гледай какво ще се случи.

Жителите на Сайпрес Бенд имаха твърде богато въображение, за да нарекат това селище град. Разположен на малко повече от шейсет мили от Сан Антонио, той представляваше куп дървени сгради, сгушени на един завой на Сайпрес Ривър. Всяка сграда бе обърната с лице към единствената улица, а градините и оборите бяха отзад и се простираха или до реката, или до подножието на хълма, които бе причина реката да прави завой.

Уорд бе минавал оттук много пъти, понякога бе спирал за провизии, но никога не се бе опитвал да опознае хората, живеещи на това място. Сега много му се искаше да го бе направил.

В момента, когато каза на кмета да извика всички хора на площада, разбра, че ще има неприятности. Беше накарал Бък да влезе и да извика човека отвън. Уорд нямаше намерение да влиза в никоя къща преди да се е изкъпал.

— За какво е всичко това? — попита Клайд Прут.

Жена му го бе последвала до вратата. Не изглеждаше по-въодушевена от съпруга си.

— Малко по-нагоре в долината намерихме едно семейство, умряло от холера. Искаме да разберем дали някой тук знае откъде са дошли тези хора.

— Ние не обичаме непознатите — отвърна мистър Прут — Ако някой дойде при нас, настояваме да нощува извън града.

— И все пак трябва да поговоря с всички хора от този град — настоя Уорд. — Трябва да им кажа какво да правят, ако някой се разболее от холера.

— Не искаме да идвате и да плашите хората с вашите приказки за холерата — обади се мисис Прут — Още повече, че в града няма болен. Сам можете да се убедите, че са здрави и силни.

— От тази ли посока дойдоха? — Уорд се опита да се върне към хората, станали причина за посещението му тук — Ако никой не ги е виждал, няма за какво да се тревожим.

— Никога не е имало причини за тревога — отвърна мистър Прут.

Уорд очакваше, че ще срещне съпротива, очакваше, че хората ще отрекат всякаква възможност градът им да е заразен. Страхуваха се от това, какво означаваше за тях и за семействата им една епидемия.

— Кой сте вие и с какво право идвате тук и ни говорите за холера? — попита мисис Прут.

— Лекар съм — отвърна Уорд. — И мисля, че точно аз съм човекът, който трябва да го направи.

— Тук съм от две години и не съм чул никой да споменава, че сте лекар — ядоса се мистър Прут. — Защо ни съобщавате това сега?

— Значи ще ми повярвате, когато ви казвам, че онова семейство умря от холера?

— Погребахме четирима — обади се Бък. — Остана живо единствено едно бебе.

— Къде е то? — попита мисис Прут, очевидно обезпокоена — Не сте го взели с вас тук, нали?

— Не.

Новината, че едно дете е оцеляло, но останало без родители, промени отношението на жената.

— Клайд, след като има бебе, трябва да направим нещо.

— Остави го той да се погрижи за него, нали е лекар — отвърна Клайд. — Не искам на детето да се случи нищо лошо, но мой дълг е да ви откажа да го носите тук. Сега ще се радвам, ако си тръгнете и се върнете в ранчото си.

— Ти, безмозъчен глупак, такъв! — изкрещя Бък. — Ти отпращаш единствения човек, който може да ви помогне. Не можете ли да видите…

Уорд разбра, че е безсмислено да настоява.

— Всичко е наред, Бък. Направихме това, което бяхме длъжни. Ако някой е доближавал онова семейство, ще трябва сам да се погрижи за себе си.