Лей Грийнууд - Уорд

— Къде е бебето? — попита Марина.

— Може би е с бащата — отвърна Джейк.

Но когато стигнаха мястото, където бе умрял бащата, видяха, че Уорд не бе там.

— Трябва да отведа мулетата до реката, за да се напият с вода — каза Джейк. — След това ще потърсим Уорд.

Но не стана нужда да го търсят. Намериха го при реката. Бе свалил дрехите на бебето, което се оказа момиче, и го къпеше. Използваше манерката си, за да налива вода в гърлото на детето. Между опитите да го накара да пие, Уорд потапяше бебето в хладната вода, за да свали температурата, която го изгаряше.

— Бебето все още е живо — каза той, като вдигна поглед.

Марина в миг потъна в очите му. Това бе съвсем различен човек от този, с когото бе спорила само преди час. Всички следи от гняв бяха изчезнали от лицето му. На негово място тя видя уязвимост и безпомощност.

Този факт я накара да онемее от изумление. Уорд бе огромен и силен мъж, който бе навлязъл изведнъж в живота й и я бе спасил от един брак по сметка. След като я напусна, за нея се превърна в жестокия и безсърдечен негодник, който бе изоставил жена си на произвола на съдбата. Никога не бе разбрал колко бе наранена, никога не бе вярвала, че той може да страда като нея. Сега знаеше, че може, и че бе страдал много. Постепенно горчивината и гневът й се стопиха.

— Сигурен ли си, че става дума за холера? — попита Джейк.

— Да. — Уорд изстиска мократа си кърпа върху лицето на бебето. — Ще се наложи някой да се върне по следите им, за да каже за болестта на хората, у които са били отседнали.

— Това трябва да направиш ти — добави Марина. — Ти си лекарят.

Уорд я погледна, а по лицето му не можеше да се прочете нищо.

— Вече не.

— Не можеш да забравиш или отречеш това, което си научил — възрази тя. — Хората трябва да знаят какви предпазни мерки да вземат, за какви признаци да следят, как да се грижат за болните.

— Нищо не може да се направи.

— Тогава защо изливаш вода в гърлото на детето?

— Малкото е обезводнено. Трябва да поеме колкото е възможно повече течности.

— Защо поливаш лицето й с вода и я потапяш в реката?

— За да сваля температурата.

— Тогава кажи на хората да вършат същото.

— Това няма да помогне.

— А може и да помогне. Никога няма да разберат, ако не опитат.

— Тя е права, Уорд — намеси се Джейк, като изкара мулетата от водата. — Ако изобщо може да се направи нещо, именно ти си човекът, който го знае.

Уорд накара бебето да глътне още малко вода. То отпи, но изражението на Уорд не беше обнадеждаващо.

— Връщам се при фургона — каза Джейк.

— Този човек трябва да бъде погребан със семейството си — каза Уорд. — Но по-добре не го докосвай Увий го в платнището на фургона.

— Но ти самият пипаш бебето — възрази Марина.

— Не мога да го оставя да умре.

Марина не откъсваше поглед от него. Уорд нежно придържаше бебето в прегръдките си. Някак си винаги бе знаела, че той е добър с децата. Бе усетила в него нежност, не съответстваща на силата и малко грубоватата му външност. Винаги бе знаела, че не е безразличен. Сега осъзна, че бе видяла само малка част от нежността, вниманието и загрижеността си. Бе таил всичко това в себе си до момента, в който бе взел в ръцете си това малко същество.

По гръбнака й премина студена тръпка при мисълта, колко тежко бе приел той предполагаемата й измяна. Уорд бе не само много чувствителен, в много отношения бе наивен и безхитростен. Несъмнено бе такъв, що се отнасяше до любовта. Никой в неговото семейство не го бе обичал.

Но той я бе обичал, бе й дал всичко, което имаше, само за да му бъде хвърлено обратно в лицето Нямаше значение, че Рамон го бе направил, за да си отмъсти на нея. Злото бе сторено.

Един по-опитен мъж сигурно би разбрал всичко. Един по-светски човек не би бил толкова наранен. Човек, който да се грижи по този начин за бебе, което никога преди не бе виждал, не можеше да не е наранен прекалено дълбоко.

Толкова дълго му бе ядосана, че не можеше да й повярва, че не се бе опитала да разбере как се бе почувствал той. Не можеше да го вини, че не се бе върнал при нея. Ако майка му и жената, която обичаше, можеха да се отнасят с него по този начин, какво можеше да очаква от останалите?

Нищо чудно, че бе затворил сърцето си. Марина продължаваше да го наблюдава как се грижи за бебето, въпреки че се страхуваше, че малкото може да умре всеки миг. Вероятно той искаше Танър, защото се надяваше, че синът му може да му даде любовта, която не бе могъл да открие никъде другаде.