Лей Грийнууд - Уорд

Марина се обърна към Уорд.

— Ето ти една възможност. Ако си искрен в това, което каза, ще отидеш с тях.

Уорд отвори уста да й каже, че не може да изостави дамгосването, но след това се отказа.

— Ще поговоря с Джейк — отвърна той. Когато Танър започна да подскача възбудено, добави: — Джейк може да реши да изчакаме, докато приключим с останалата работа.

— Хайде, Уорд, поговори с него сега! — Дрю увисна на ръката му и започна да го тегли, момчетата последваха примера й.

— Не сме приключили разговора си — извика той към Марина.

— Напротив, приключихме.

— Това теле е мое! — извика Уил, като в същото време се впусна след едно животно, което се отдели от другите, като се опитваше да се върне в стадото, което бяха оставили.

— Но това ти е второто животно! — оплака се Уил.

— А ти самият върна две преди това — обади се Дрю.

— Така стана, защото ти не беше тук.

— Няма никакво значение — отвърна момичето.

— А аз още не съм имал възможност да върна животно в стадото — каза Танър.

— Твоят ред е след мен — заяви Дрю.

Уорд се чудеше как може да е толкова често в компанията на Уил, Пит и Дрю и да не осъзнае каква врява вдигат. Точно в този момент от стадото се отдели второ животно и Дрю изхвърча като стрела след него.

— Тя не се държи като момиче, нали? — попита Танър, като се приближи до Уорд.

— Понякога — отвърна той. — Освен това направо побеснява, ако и кажеш, че е момиче.

Дрю върна добичето в стадото много по-бързо от Пит и Уил.

— Наистина е бърза — отбеляза Танър.

— Само кажи, че е по-бърза от мен и ще ти фрасна един — закани се Пит.

— Знаеш какво казва Изабел за побоите между вас, нали? — обърна се към него Уорд.

— Ще й кажа, че Танър е паднал.

— Аз пък ще й кажа, че не е — възпротиви се Уил.

— За какво спорите вие двамата? — попита Дрю, като се приближи. Лицето й грееше от радост.

— Те нямат нужда от определена причина — каза Уорд. — Само това, че са заедно, е достатъчно.

Пит и Уил избързаха малко напред, за се отдалечат от Дрю.

— Следващото животно е мое — извика след тях Танър. Момчетата кимнаха в знак на съгласие. Като че ли Танър никога нямаше да получи своя шанс да подгони някое животно. В продължение на една миля телетата вървяха кротко напред, без да се опитват да се отделят Но после, точно когато стигнаха мястото, което Джейк бе определил за това стадо, едно животно се отдели и хукна встрани.

— Иипиии! — изкрещя Танър и се впусна след него. Животното и момчето скоро се скриха от погледите на останалите зад билото на невисок хълм. На Уорд не му даде сърце да каже на момчето, че спокойно можеше да остави животното, което вече нито можеше да избяга, нито имаше къде да се изгуби.

— Никой не крещи така, освен някой новак — промърмори презрително Дрю. — Всеки би разбрал, че е от Сан Антонио.

— Ще му кажа. — Уорд с мъка се опитваше да скрие усмивката си. — Сигурен съм, че той не би искал да направи нищо, за да те смути.

— Но той изчезна — възрази Дрю. — Мислиш ли, че се е загубил?

— Съмнявам се — отвърна Уорд. — Но въпреки това ще тръгна след него.

Със силен вик Дрю разпръсна животните във всички посоки.

— Ще дойда с теб.

Уил и Пит също изкрещяха няколко пъти, след което се присъединиха и те. Групата тръгна по неясните следи по сухата земя, които отвеждаха към коритото на пресъхнал поток. Децата пришпориха конете, изпреварвайки Уорд, и скоро се изгубиха от погледа. Но той продължаваше да чува радостните им викове, докато заобикаляха хълмовете и навлизаха в малките каньони. Сега, когато имаха истински дом и сигурност за бъдещето, бяха готови да се радват на живота.

След като заобиколи един стръмен хълм, Уорд попадна на старото корито на поток, които водеше до долината, намираща се отпред. Уорд видя Пит, Уил и Дрю, които пришпориха конете си в галоп. Малко по-далеч забеляза Танър, който приближаваше до някакъв фургон, очевидно бе забравил за избягалото теле.

Уорд така и не разбра защо изведнъж бе обхванат от неясна тревога. Може би това се дължеше на неподвижността на мулетата, впрегнати във фургона. А може би се дължеше на факта, че няма никаква причина един фургон да е спрян на такова място. Уорд веднага заби шпори в корема на коня. Извика с всички сили на децата пред него да спрат, но виковете му бяха заглушени от чаткането на копитата. Уорд извади револвера си и стреля във въздуха.

Трите деца на Джейк забавиха ход и спряха. Но не и Танър. Уорд стреля отново Този път Танър се обърна. Уорд размаха ръка, като викаше Танър да се върне обратно. Надяваше се момчето да го разбере. Ако не го направеше, можеше да умре.