Лей Грийнууд - Уорд

Ако искаше да получи отговор на въпросите си, трябваше да започне от самото начало. Уорд би предпочел да има цялото й внимание, но може би беше по-добре, ако не се гледаха постоянно в очите.

— Защо дойде тук? — попита той.

Марина застина за момент, но не вдигна поглед към него.

— Защо питаш? Ти не вярваш на нищо от това, което ти казвам.

— Знам, и трябва да призная, че не бях прав. Ако искаме да изясним нещата, трябва да започнем от самото начало.

Този път Марина вдигна глава, измервайки го с преценяващ поглед. По израза на лицето й Уорд не можеше да отгатне какво си мисли в момента. Добре. Не искаше да знае. Още не.

Очевидно доволна от това, че той бе искрен. Марина отново се захвана с работата си.

— Какво искаш да знаеш?

— Ако не си обичала Рамон, защо тогава отиде да гостуваш в ранчото?

Марина въздъхна, като че ли освободила се от дълго потискано напрежение.

— Семействата ни решиха, че ние с Рамон трябва да се оженим. Нашето положение в обществото напълно отговаряше на вашето богатство. Бях поласкана, но все още не исках да се омъжвам.

— Мога да предположа, че на майка ми това изобщо не се е харесало.

— Нито пък на моята. Тя реши, че удоволствията, които предлага Сан Антонио, са виновни затова и ме изпрати в ранчото, където да не виждам никой друг, освен Рамон. Надяваше се, че по този начин веднага ще се съглася да се омъжа.

— И защо не го направи?

Марина прекъсна за момент работата си.

— Срещнах теб и разбрах, че съм открила в теб всичко онова, което липсва у Рамон. Всичко се случи много бързо, все едно да се събудя и да разбера, че съм се влюбила в човек, когото никога преди не съм виждала.

По същия начин се бе почувствал и той. Все още не можеше да забрави шока, който изпита, когато разбра, че тя го обича, часовете, които прекара, убеждавайки сам себе си, че Марина говори искрено, че не си е въобразил.

— Това не те ли изплаши?

— Да, но ме и опияняваше в същото време. Бях твърде млада, за да си дам сметка за риска, който поемам.

— Защо не каза на родителите си, че Рамон се е опитал да те изнасили?

Марина започна усилено да копае с малката градинарска лопатка.

— Баща ми щеше да използва това обстоятелство като извинение, за да ме принуди да се омъжа за него.

— Ами моето семейство?

— И кой в ранчото щеше да ми повярва? Майка ти ли? Или ти?

Те не й бяха повярвали — нито един от тях.

— Ако бях обвинила Рамон публично, щях да бъда напълно разсипана. Майка ти беше бясна, защото се намесих в плановете й, но сметна за непростимо това, че предпочетох теб пред Рамон. Беше решена на всяка цена да ни накаже и двамата.

— Ако е така, успяла е повече, отколкото си е мислела.

Марина започна да копае малки лехи за семената.

— Тя ме презира, но теб те мрази. Предполагам, че си наясно с това, нали?

Уорд не можеше да приеме това. Винаги бе знаел, че майка му предпочита Рамон. Но да мрази собствения си син? Не, невъзможно.

— След всичко, което се случи с теб, не съм изненадан, че мислиш по този начин — каза той.

— Никога няма да можеш да видиш семейството си такова, каквото е в действителност.

Уорд вече бе приел факта, че го бяха излъгали, но не можеше да приеме злобата и отмъстителността им.

— Защо ме накара да се оженим толкова набързо? — попита той.

Марина се пресегна за едното пакетче със семенца, но не започна да ги засажда. Още веднъж вдигна поглед към Уорд.

— Страхувах се, че ще ни разделят.

— Не можеха да направят това.

Марина отвори пакетчето и започна да пуска равномерно семената в лехите.

— Ние се оженихме и въпреки всичко ни разделиха, нали?

Уорд не можеше да оспори това.

— Защо не ми каза какво се е опитал да ти стори Рамон?

— Не виждах смисъл да ти казвам. Ти вероятно нямаше да ми повярваш. Ако беше го направил, щеше да те заболи прекалено много. При това, мразех самата мисъл да знаеш, че Рамон ме е докосвал.

Между тях се настани напрегната тишина. Марина продължаваше да засажда леха след леха. Уорд не бе сигурен, е тя ще заговори отново. Накрая не можа да се стърпи и попита:

— Защо не остана в ранчото?

Ръката й затрепери толкова силно, че семената се разпръснаха извън лехите.

— Майка ти ме нарече мръсна уличница и веднага ме изхвърли.

Марина затвори очи и се опитала възвърне самообладанието си. След това започна с удвоено старание да покрива семената с пръст.

— Дона Луиза категорично отказа да ме види отново. Писа ми единствено, за да каже, че искаш анулиране на брака ни.