Лей Грийнууд - Уорд

— И ти се съгласи?

Марина заглади пръстта с една ръка.

— Сигурно щях да се съглася, но тогава разбрах, че нося детето ти. Семейството ти не можеше да отрече, че се оженихме, затова представиха нещата така, че ти и без това ще ме изоставиш, когато разбереш, че съм бременна от друг мъж.

Уорд много пъти се бе укорявал за начина, по който бе постъпил с Марина. Сега се почувства още по-зле.

— Изобщо не знаех за Танър.

Марина отвори друг пакет със семена.

— Майка ти ми писа, че ти не си вярвал, че детето е твое. Само преди няколко дни сам каза същото.

— Но не можеш изведнъж да ми доведеш едно шестгодишно момче, да обявиш, че е мой син, и да очакваш от мен да го приема без всякакви възражения.

Марина остави пакета настрана и вдигна поглед към Уорд.

— Но ние бяхме женени. Споделяхме едно и също легло.

— Но Рамон го бе споделял с теб преди мен.

Очите й заблестяха гневно. Прииска му се да си бе отхапал езика. Все още трябваше да си напомня никога повече да не вярва на обвиненията на майка си.

— За мен това дойде като истински шок, особено след онова, в което бях подведен да повярвам — призна той.

Някои от гневните искри угаснаха, но огънят продължи да тлее в погледа й.

— За мен бе не по-малък шок да узная, че през цялото време си живял в Тексас, без дори веднъж да се опиташ да ме намериш и поговориш с мен.

— Трябва да призная, че изобщо не знаех къде си.

— Предполагам, че и двамата трябва да признаем колко неща не сме знаели и за колко неща сме били подведени.

Марина отново се върна към заниманието си. Търпението на Уорд обаче се бе изчерпало. Той я хвана за раменете, изправи я на крака и взе пакета семена от ръцете й. Изпитваше непреодолимо желание да я разтърси хубаво и да изтрие тази маска на сдържаност, която си бе наложила.

— Не можем ли да започнем отначало? — Може би това ще успее да разклати железния й самоконтрол.

Не успя. Погледът й не загуби нищо от твърдостта си.

— За нас не може да има ново начало, Уорд. Всичко, което някога бе имало между нас, умря в онзи ден.

— Не те моля да се опиташ отново да ме обичаш. Знам, че това е невъзможно.

Наистина ли бе така? Сега, след като пластовете на гнева и недоверието бяха отстранени, наистина ли чувствата му се бяха променили толкова много? Никога не бе успял да я забрави, дори и когато мислеше, че я мрази най-много. Сега образът й изобщо не напускаше мислите му. Искаше да намери начин да й се извини за това, което си бе помислил, за това, което й бе сторил. Не можеше да промени миналото, но беше необходимо да знае, че тя му прощава.

— Ако ние с теб имаме син… — Уорд млъкна и веднага се поправи. — Сега, след като имаме син…

Тя се изтръгна от хватката му и изтръска от полата си полепналата пръст. Взе чантата от земята и сложи вътре неизползваните семена.

— Това е факт — каза тя накрая, като насочи към него цялото си внимание. — Дай ми развод и този въпрос никога повече няма да те измъчва.

Уорд не виждаше никаква промяна в отношението й. Марина не искаше да има нищо общо с него.

До тях достигна тропотът на няколко чифта детски крачета. Уорд се обърна — насам с всички сили се носеха Пит, Уил и Дрю.

— Ще пускат част от едногодишните телета на свобода и ще ги закарат до хълмовете — извика Танър, като спря пред майка си, останал без дъх. — Мога ли да отида с тях?

Марина се обърна към Уорд, в погледа й се четеше неизречен въпрос.

— Ние не просто пускаме животните на свобода, а ги отвеждаме в онази част на ранчото, където има най-много място за тях.

— Опасно ли е? — попита Марина.

— Не — отвърна Уил. — Никак даже. Ако ги оставим, животните сами ще тръгнат.

— Да, но няма да отидат там, където ние искаме — обясни Дрю — Затова трябва да ги отведем.

— Кой ще дойде с вас?

— Никой — отвърна Дрю — Не се нуждаем от никого, за да свършим тази работа.

— Може би, но не мога да пусна Танър с толкова много животни, без да има някой, който да го наглежда.

— Аз мога да го наглеждам — заяви Уил, като сви рамене точно като Джейк. Уорд не можа да се сдържи и се усмихна.

— Аз пък ще наглеждам и двамата — добави Дрю, а на лицето й едновременно си изписаха нетърпеливо очакване и отегчение.

— За мен няма защо да се грижиш — каза Пит.

— Да си ме чул да ти предлагам? — сряза го Дрю.

— Имах предвид някой възрастен — заяви Марина.

— Не се нуждаем от никого — възпротиви се Дрю — Още повече че Джейк и Уорд ще имат достатъчно работа с останалите животни, които чакат да бъдат дамгосани.