Лей Грийнууд - Уорд

— Това означава, че няма да ми простиш, така ли?

Тя се обърна и го погледна право в очите.

— Не.

— Предполагам, че и аз самият не бих си простил. Постъпих като страхливец.

В продължение на години тя си бе мислила същото, но не бе очаквала, че той ще си го признае. Винаги бе знаела, че той стоварва цялата вина върху нея. Затова бе истинско облекчение да разбере, че той осъзнава, че се е държал лошо. Но откровеността му я принуди да признае, също носеше част от вината. Още тогава трябваше му каже за Рамон и начина, по който се бе отнесъл с нея. Уорд си тръгна, но тя разби сърцето му. Тя беше не по-малко виновна от него. Не, повече. Беше знаела каква опасност ги грози, а той — не.

Марина сведе поглед.

— И двамата направихме грешки Просто се опитвам оттново да подредя по някакъв начин живота си.

— Ако мислиш, че така ще е най-добре, ще стоя настрана от Танър. Но не можеш да го държиш заключен в къщата. Ще се чувства несправедливо наказан.

Той изглеждаше загрижен и напълно искрен, и то за момче, чието съществуване до вчера искаше да отрече. Не можеше току-така да го приеме, да повярва, че тази промяна у него е искрена.

— Ще му обясня.

— Не можеш. Ако го държиш настрани от останалите, особено от Пит и Уил, Танър ще започне да негодува. И ще ти се разсърди.

— Тогава какво предлагаш?

— Поговори с Джейк.

— Ами ти?

— Винаги мога да си намеря някаква работа в другия край на ранчото.

Да го вземат дяволите! Накрая бе успяла толкова да му се ядоса, че да забрави колко привлекателен е всъщност, а той взе че постъпи изненадващо благородно. Защо стомахът й се свиваше на топка, а пулсът й се ускоряваше? Всичко между тях бе свършило още преди години.

Звукът от копитата на галопиращ кон я изтръгна от мрачните й мисли.

— Спечелих, мамо! — извика Танър. — Видя ли, пристигнах пръв!

— Разбира се, че те видях — отвърна Марина, като се опита да прикрие тревогата си и се престори, че това я радва извънредно много. Танър слезе от седлото, а тя силно го притисна в прегръдките си. — Дължим на мисис Максуел нова чаша за кафе. Когато те видях да прескачаш онзи пролом, изпуснах тази на замята и тя се счупи.

— Видя ли как изпреварих дори Бък и пристигнах пръв при обора? — Танър местеше поглед от майка си към Уорд — Направих точно каквото ме бе научил Бъд и успях. Спитфайър надбяга всички.

Марина си спомни, че бе посрещнала със снизходителна усмивка новината, че Бъд и Танър бяха решили да нарекат с това име скопеца, който Бъд току-що бе купил на момчето. След като видя колко бързо препускаше конят, Марина вече не бе толкова сигурна, че името на животното й харесва. Би предпочела момчето да язди някоя кротка кобила.

Марина обгърна с ръка сина си и се обърна към къщата.

— Много се радвам, че спечели състезанието, но не бих искала да продължаваш да се надбягваш с другите. Никога не знаеш кога можеш да попаднеш на някой пролом, който ще се окаже твърде широк, за да можеш да го прескочиш.

— Но аз само ги следвах, мамо! — възкликна Танър, като вдигна към майка си блестящите си от вълнение очи. Марина не можеше да си спомни кога за последен път Танър се бе усмихвал така. — Всички го прескочиха.

— Радвам се, че и ти си прескочил пролома благополучно, но мисля, че трябва за малко да влезем вътре. Разседлай Спитфайър и го остави да си почине. Може би този следобед…

Танър се закова на място, а усмивката му се стопи.

— Уорд ще ме учи да хвърлям ласо. Дрю казва, че ако Уорд не ме научи, ще го направи тя. Каза също, че няма да позволи на никого, толкова непохватен като мен, да остане в ранчото й.

Уорд се усмихна. Марина бе толкова изненадана, че в първия момент не знаеше какво да каже. Танър винаги бе прекалено чувствителен, дори докачлив към всеки упрек. Марина намираше направо невероятно, че той с усмивка приемаше неодобрението, изразено от едно дванайсетгодишно момиче.

— Уорд има да върши куп други неща — каза Марина. — Можеш да го помолиш по-късно. Джейк също може да те научи.

— Но аз искам Уорд! — Очите на Танър помръкнаха. — Уил каза, че Уорд е най-добрият в ранчото, а може би и в цял Тексас.

— Сигурна съм, че той си има и друга работа, Танър.

— Чух мистър Максуел да казва, че Бък и Зийк отиват на лов — продължи момчето. — Дрю обеща да дойде и да ме наблюдава, в случай че Уорд забрави да ми покаже нещо.

Марина се почувства като хваната в капан. Ако сега го накараше да остане в къщата, момчето щеше да негодува и да се обиди. Напоследък й бе все по-трудно да го контролира. Не искаше да прекрачва границите и да му се налага прекалено много.