Лей Грийнууд - Уорд

Уорд долови съвсем точно момента, когато тя съзря Танър сред първите момчета, които с всички сили се стремяха да достигнат обора. Тялото й се вцепени, ръката, с която държеше чашата, застина във въздуха. Уорд долови също мига, в който Марина разбра, че Танър се готви да прескочи тесния пролом, защото в този миг чашата се разби с трясък на земята.

За негово огромно облекчение, шестимата малки ездачи прескочиха пролома без ни най-малко колебание. Дори и ако Танър бе забелязал майка си, с нищо не го показа. Танър бе от първите, заедно с Бък, и полагаше всички усилия да го изпревари и пръв да достигне до обора. Миг по-късно едно тънко детско гласче нададе тържествуващ вик и Уорд разбра, че Танър е спечелил състезанието.

Гордостта от умелата езда на момчето затъмни за миг всички притеснения относно това, какво щеше да каже Марина. Танър със сигурност яздеше най-добрия кон, но пък беше най-малкото дете тук, а и се състезаваше на непознат терен. Бе показал кураж и умения, непривични за дете на неговата възраст.

— Имаш чудесно хлапе, не мислиш ли? — подхвърли Джейк.

— Да, така е. — Уорд си каза, че е безсмислено да припомня на приятеля си, че Танър може и да не е негов син. — Изглежда, той е получил по-добро обучение по езда, отколкото по хвърляне на ласо.

— Предполагам, че ще се погрижиш да поправиш този пропуск.

— Да. Мисля по-късно да го взема с мен и…

Уорд млъкна, без да довърши мисълта си. Но какво правеше той? Държеше се като горд баща. Едва сутринта се кълнеше, че момчето не е негов син, а сега бе стигнал дотам толкова отчаяно да желае това да е истина, че не знаеше дали би могъл да понесе факта, ако се окажеше обратното.

— Добра идея — каза Джейк. — Но преди това, изглежда, че ще имаш много сериозен разговор. Ето, майка му идва насам. Последното женско същество, което видях с такъв огън в очите, бе една от кравите ми, която се готвеше да даде хубав урок на един гладен койот, опитващ се да открадне малкото й.

Марина се отправи с бързи крачки към Уорд, без да обръща внимание на неравната земя, камъните и тръните, които се забиваха в полата й. Изпитваше неустоимо желание да го убие. Без значение, че това бе противозаконно или че нямаше оръжие. Той не трябваше в никакъв случаи да позволява на Танър да тръгва с Уил и Дрю. Те сигурно всеки ден се надпреварваха в луд галоп по тази опасна и неравна земя, но Танър не бе свикнал с такова нещо. Тя се бе погрижила той да се научи да язди, но беше твърде малък да препуска свободно из ранчото дори когато бе вкъщи и под надзора на Бъд. Само да обърнеше гръб и детето й вече свободно препускаше из тази дива земя, прескачаше проломи и рискуваше всеки миг да си счупи врата.

Уорд не се опита да избегне срещата с нея, В мига, когато тя слезе по стълбите на верандата, той насочи коня си към нея.

Марина спря до ръба на пролома, който не изглеждаше толкова широк, колкото се бе опасявала, но затова пък цепнатината бе доста дълбока. По гърба й премина тръпка на ужас, когато съзря острите камъни и ниските храсти, покриващи дъното Ако Танър бе паднал, със сигурност щеше да си счупи врата. Потръпна цялата само при мисълта, че детето и можеше да е мъртво или осакатено.

— Какво си мислеше, че правиш, като позволи на Танър да прескочи този пролом? — изкрещя тя още преди конят на Уорд да бе спрял пред нея, след като без усилие бе прескочил пролома. — Той можеше да се убие! Не очаквам от теб да поемеш отговорност за него, но можеше поне да го наглеждаш!

— Танър бе първи — каза Уорд и скочи от седлото. — Забеляза ли?

Марина се приближи към него. Не искаше той да изпусне нищо от това, което щеше да му каже.

— Това ли е всичко, което можеш да видиш, че е спечелил едно безполезно и безсмислено състезание?

Уорд вдигна ръце в жест на мнима защита, усмихна се и отстъпи крачка назад. Той очевидно се отнасяше към всичко това като към някаква шега и това накара Марина да побеснее още повече.

— Видях също, че Танър е изключително смело момче — отвърна Уорд със сериозен тон. — Той изобщо не се поколеба, когато видя, че другите прескачат пролома. Освен това е доста умел ездач. Направляваше коня си с ръце и колене, без изобщо да използва шпорите.

— Това не засяга въпроса, който обсъждаме…

— Танър не е само смел. Момчето бе изпълнено с твърда решителност. Направи всичко по силите си, за да изпревари коня на Бък. Трябва да се гордееш с него.

Уорд явно изобщо не я слушаше. Можеше да мисли единствено за глупавото състезание.