Лей Грийнууд - Уорд

— Аз не бих издържала толкова дълго да не се срещам с други жени.

— Не е толкова трудно, когато хората, които си познавала през целия си живот, гледат през теб така, като че ли изобщо не си там. Още по-лошо е, когато това се отнася и за собствената ти майка. Предполагам, затова не ми се ходи много в града.

Марина намери подходящ тиган, постави го на печката и сложи малко масло да се загрее. Изабел месеше тесто в една огромна купа.

— Ами мъжът, за когото искаш да се омъжиш?

— Бъд рядко напуска ранчото. Ако има гости, те винаги са мъже.

— Не можеш да възпитаваш Танър далеч от всички.

Напоследък Марина все повече се замисляше за това. И двамата с Уорд бяха разрушили живота си и бяха пропуснали шанса си за щастие, но Танър заслужаваше да бъде щастлив. Бракът с Бъд би бил добро начало, но момчето все пак щеше да бъде изложено на предразсъдъци и жестоки забележки.

— Танър е само една от причините, поради които ще се омъжа за Бъд. Синът ми се нуждае от баща, а така също и от човек, който ще го въведе в света на мъжете. Свят, в който една жена няма място. Една майка сама не може да направи това.

Изабел се усмихна.

— Вие с Дрю трябва да се съюзите.

— Тя е забележително малко момиче. Танър я следва по петите, въпреки че постоянно го упреква и критикува.

Марина поръси малко брашно в тигана, но мазнината не беше достатъчна. Вля малко суроватка в купата на Изабел и острата силна миризма я удари право в носа.

— Дрю ще ти каже, че мрази да е момиче, но притежава силен майчински инстинкт. Тормози всяко едно от момчетата ми, но те точно затова я обичат.

Изабел продължи да меси тестото още известно време, след което поръси масата с брашно, откъсна част от тестото и започна да го разточва. Марина също сложи брашно в цвъртящата мазнина. Започна да й става топло. В съшия момент забеляза, че челото на Изабел бе покрито с капчици пот.

— Мислила ли си Уорд да е този, който да въведе Танър в света на мъжете?

— Танър знае, че баща му е мъртъв. При тези обстоятелства е по-добре да не разбира истината.

След като бе разточила тестото до определената дебелина. Изабел започна да оформя питки.

— Защо?

Марина се смути, като че ли всички я разпитваха и следяха всяко нейно движение.

— Знам, че задавам твърде много въпроси — продължи Изабел, която очевидно ни най-малко не бе притеснена. — Леля Деидре сигурно щеше да ми каже, че се държа грубо, и щеше да ме изправи в стаята ми. Но това, че живея сред толкова много мъже, ме е научило да пращам преструвките по дяволите и да преминавам направо на въпроса. Харесвам Уорд. Той е мил, любезен, отзивчив, истински джентълмен. По мое мнение той би бил най-добър баща на Танър.

— Ти си видяла страна от характера му, която аз не познавам.

— Танър също ми харесва — продължи Изабел, очевидно решила да изкаже докрай мнението си — Знам, че е твой син, но трябва да отбележа, че познавам момчетата. Те имат нужда от мъж, от когото да се възхищават, към когото да се обръщат за помощ и съвет, на когото да разчитат.

— Аз не бих могла да разчитам на Уорд. Защо Танър да разчита?

Изабел изглеждаше искрено изненадана, но не прекъсна работата си и започна да разточва ново тесто.

— Говорила ли си с Танър за чувствата му?

— Познавам Уорд по-добре от него.

— Сигурна ли си?

За момент Марина престана да разбърква соса.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам какво се е случило между вас двамата, но сигурна ли си, че не позволяваш това да влияе на преценката ти за Уорд?

Марина опита соса и прецени, че му трябва сол.

— Разбира се, че влияе. Това разруши живота ми.

— Възможно ли е гневът ти към него да прикрива друго чувство?

— Какво имаш предвид?

— Защо дойде тук?

Марина изпитваше желание да избяга от Изабел и от проницателния й поглед. Не искаше никой да прониква толкова дълбоко в мислите и чувствата й. Самата тя не искаше да се изправи срещу тях. Доста неща не й бяха ясни, а Изабел с въпросите си никак не и помагаше.

— Сигурно много си обичала Уорд, за да му се сърдиш сега толкова!

— Влюбихме се от пръв поглед. Страхувам се, че и двамата постъпихме неразумно.

Марина отмести соса от печката. Взе една от тавите с питки, за да ги сложи във фурната.

— Значи вече не го обичаш?

— Не.

— Сигурна ли си? Ядосана си му за нещо, което е направил, но аз си мисля, че се страхуваш да си зададеш въпроса, какво всъщност изпитваш към него сега.

Марина бе толкова разстроена, че без да иска, изпусна вратата на фурната и тя се хлопна с трясък.