Лей Грийнууд - Уорд

— Има всякакви лекари, Танър. Не всички режат хората. Повечето от тях се опитват да ги лекуват по различен начин.

— Не искам да стана лекар. Може би мистър Максуел ще ме вземе да яздя с него.

— Да, но предполагам, че той по цял ден е зает с работата в ранчото.

— Добре, тогава ще помоля Уорд. Но ако не е толкова добър като Монти, се връщам веднага.

— Сигурна съм, че е добър, Танър.

— Ще видим — отвърна момчето, като се пъхна под завивките.

Марина престана да реши косата си и духна свещта. За нея братята Рандолф бяха просто момчета. Дори и Джейк не можеше да предизвика у нея нещо друго, освен кратък интерес, който бе свързан повече със семейството, което бе създал, отколкото с нещо друго. Но само един поглед към Уорд бе достатъчен, за да накара кръвта й да кипне.

— Но как да го наричам? — попита Танър.

— Кого?

— Уорд. Ти никога не ми позволяваш да наричам възрастните с първите им имена.

— Не знам. Ще трябва да го питаш.

— Монти казва, че много мъже в Тексас нямат фамилни имена. Казва, че това е, защото в миналото им се е случило нещо ужасно. Мислиш ли, че и с Уорд е така?

„Той иска да забрави, че съм негова жена, а ти — негов син. Иска да забрави, че някога е бил лекар. Иска да се превърне в прах и вятърът да го отвее на всички страни.“

— Всеки има нещо, което би искал да забрави, но не мисля, че Уорд крие някакви ужасни тайни — отвърна гласно тя. — Попитай го как да се обръщаш към него.

— Но ако той поиска да го наричам просто Уорд?

— Тогава така ще го наричаш.

Когато Уорд пристигна при стадото, за да поеме своя пост като пазач, откри Чет и Джейк, които говореха за предстоящото пътуване.

— Можем и сами да закараме стадото в Абилийн — казваше Чет — Нямаме нужда от никого.

— Ще трябва да преминете през Индианската територия — възрази Джейк — Не можем да си позволим да изгубим едно стадо, както стана в Ню Мексико. Имаме нужда от всеки цент, за да купим онази долина, преди фермерите да са се настанили там. Индианците няма да се осмелят да нападнат такова голямо стадо, като това на семейство Рандолф.

Дори тези разумни доводи не бяха в състояние да успокоят Чет!

— Ние не можем да съберем такова голямо стадо — продължи Джейк — Винаги ще трябва да изпращаме нашите животни за продан по този начин.

Уорд слезе от коня. Преметна юздите над оградата на корала и разхлаби ремъка на седлото. Изчака, докато Чет си тръгна, и тогава се присъедини към Джейк.

— Как приемат това останалите момчета? — попита той.

Джейк се усмихна с облекчение.

— Повечето от тях се опитват да ме убедят да им позволя да тръгнат сами. Бък няма нищо против да остане тук, стига да го назнача за водач, но Зийк и Шон не свалят от лицата си мрачните изражения.

Уорд се разсмя.

— Ще забравят напълно за това, когато стадото пристигне.

Джейк взе седлото от ръцете на Уорд и го закачи за един кол на оградата. Уорд махна одеялата от седлото.

— Изабел казва, че преди си бил женен за Марина.

Уорд не изглеждаше доволен от това, че всеки бе научил тайната му, но в такова голямо семейство нищо не можеше да остане скрито за дълго време.

— И все още съм.

— Изабел я покани да остане тук, докато уредите нещата помежду си.

Уорд почувства как в гърдите му започва да се трупа напрежение и гняв. Бе се надявал, че Марина незабавно ще се върне в Сан Антонио. Не му харесваше, че старите му чувства към нея се събуждаха всеки път, когато я видеше. Това го караше да търси начин да й повярва.

Двамата мъже постояха известно време в мълчание.

— Това все пак е домът на Изабел. Тя може да прави каквото поиска.

— Но това е и твой дом, Уорд.

Уорд кимна, защото бе прекалено развълнуван да каже каквото и да било. За пръв път от много години имаше приятели и място, което можеше да нарече свой дом. Ранчото „Броукъл Съркъя“ определено бе такова, въпреки че семейството му не бе тук.

— Не знам какво се е случило между вас двамата и не настоявам да ми кажеш — продължи Джейк, — но ако нейното присъствие тук те притеснява, любезно ще й предложим да си намери друго място, където да отседне.

— Не мисля, че това би се харесало на Изабел.

— Наистина. — Джейк поклати глава и се усмихна. — Не можеш да си представиш какво конско ми чете и колко сол ми три над главата, но е напълно съгласна, че това е твоят дом, и не иска да направи нищо, което би те накарало да се чувстваш нежелан.

Уорд се почувства истински виновен, че не може да им отвърне с нищо друго, освен с искрената си привързаност. Очевидно Джейк и Изабел му съчувстваха. Харесваше ги повече от всеки друг извън семейството си — е, може би не повече от Дрю. За нея бе запазил специално място в сърцето си.