Лей Грийнууд - Уорд

Но беше безполезно да го споменава. Уорд никога нямаше да се отнесе с доверие към нея. Отчасти тя самата си бе виновна. Трябваше още в самото начало да му каже за опита на Рамон да я изнасили. Но изобщо не бе очаквала, че Рамон ще каже за това на майка си, а тя ще каже на Уорд. Марина никога не бе харесвала Луиза, но не бе очаквала, че тази жена ще се окаже толкова зла и вероломна.

Сега обаче знаеше, и то много добре.

Марина разбираше, че трябва отново да поговори с Уорд, но не можеше да реши дали щеше да е по-добре да го направи още тази вечер, или да изчака до сутринта. Очевидно Уорд бе много ядосан и можеше и да не пожелае да я изслуша. Не знаеше защо си бе позволила да забрави колко дълбоко бе отвращението му към нея.

А може би не бе искала да си спомня. Може би не искаше да повярва, че някой, който означаваше толкова много за нея, ще повярва на толкова ужасни неща. Истината бе достатъчно неприятна, но тя никога…

Нямаше никакъв смисъл да продължи да размишлява върху този въпрос. Веднъж след като получи развода, за който бе дошла, пътищата им щяха да се разделят и двамата никога повече нямаше да се видят.

Марина би искала с такава лекота да се отърве и от Рамон. Откакто жена му умря, той се опитваше да я убеди да се омъжи за него. Рамон отказваше да повярва, че тя не го обича. Сега, след като семейството й я бе лишило от наследство, можеше само да предполага, че той я желае, защото бе единствената жена, която някога бе предпочела друг мъж пред него.

Рамон постоянно й напомняше, че Танър е негов наследник и трябва да отрасне в „Ранчо дел Еспада“. Съпругата на Рамон бе починала, без да го дари със син.

Когато Марина отказа дори да обмисли възможността да се омъжи за него, Рамон й съобщи, че иска да осинови Танър. Дори предложи да признае бащинство над момчето. Той, изглежда, изобщо не осъзнаваше какво щеше да означава за нейната репутация подобно признание.

Тя не можеше да се омъжи за него, дори не и за да даде име на Танър. Марина мразеше Рамон заради това, което бе сторил на нея, на Уорд, на Танър. Бракът с Бъд Уорд бе нейният най-добър и единствен избор.

— Трябва да поговорим.

Марина бе толкова потънала в мислите си, че не усети кога Уорд се бе приближил до нея, още повече, при шума от толкова хора, които напускаха трапезарията. Уорд се извисяваше над нея — висок, строен, мълчалив, тъмносините му очи бяха някак замъглени и далечни.

Марина в миг почувства как тялото й реагира на неговото физическо присъствие, почувства познатата топлина да се разлива по вените й и това я разгневи. Не разбираше как може да бъде такава глупачка, че да бъде привлечена от мъж, който я мрази. Тя мълчаливо посочи мястото до себе си.

— Отвън — Уорд излезе от стаята, без дори да погледне назад.

Толкова ли много я мразеше, че не можеше да изтърпи близостта й за повече от няколко секунди? Марина бавно се изправи. Джейк и братята Рандолф говореха за добитък. Някои от момчетата почистваха масата, а други се готвеха да сложат още храна, за да може по-късно да се нахранят и онези момчета, които бяха на пост. Марина последва Уорд навън. Това, че бе единственото ранчо наоколо и отдалечеността му от Сан Антонио правеше долината на Джейк да изглежда дива и самотна. Марина се зачуди как Уорд може да е щастлив тук. Не можеше да разбере защо не се бе върнал при семейството си, което обичаше толкова много.

Уорд слезе по стъпалата на верандата и тръгна към двора. В момента, когато Марина го настигна, започна да се отдалечава от къщата. Дали се опитваше да запази разстоянието между себе си и нея, или просто искаше да се увери, че са сами? Уорд спря на около петдесет ярда от къщата.

— Говорих с Танър.

— Той вече ми каза.

— Той говори прекалено много.

— Знам.

— Това ли е всичко, което ще ми кажеш? — настоя Уорд, а очите му гневно заблестяха.

— Какво очакваш да ти кажа?

— Че ще го накараш да спре.

Уорд постоянно отклоняваше поглед встрани. Очевидно не можеше да понесе да я погледне в очите. Защо не можеше и тя да изпитва същото отвращение към него?

— Всички момчета, които Танър познава, имат бащи — обясни тя. — Затова той се чувства ограбен. Когато се чувства особено несигурен и самотен, той си измисля разни истории. Надявам се, че ще надрасне този период, когато се омъжа повторно.

— Точно затова искам да поговорим.

Марина с изненада вдигна поглед към него.

— Танър казва, че Рамон иска да се ожени за теб. Вярно ли е?

Очевидно Танър бе успял да накара Уорд да се съмнява в поведението и думите на скъпоценното му семейство. Тя самата не бе успяла. Добре. Марина искрено съжаляваше, ако от това щеше да го заболи, но бе крайно време Уорд да научи, че бе повярвал на закоравели лъжци, а не на жената, която бе рискувала всичко, за да се омъжи за него.