Лей Грийнууд - Уорд

Докато стоеше сама в полумрака, а хладният вятър, идваш от хълмовете, рошеше косата й, Марина призна прел себе си, че никога не бе възприемала раздялата им като окончателна. Някъде подсъзнателно и дълбоко в сърцето си винаги бе сигурна, че след време той щеше да научи истината и щеше да се промени.

Сега вече не бе толкова сигурна. Уорд изглеждаше по-разгневен и изпълнен с решителност от всякога. Въпреки това Марина не можеше просто да му обърне гръб и да си тръгне. Връзката между тях все още съществуваше. Той трябваше да се изправи пред някой съдия и на всеослушание да заяви, че не иска да има нищо общо с нея. Никога!

Трябваше да чуе от него тези думи със собствените си уши, за да се предаде и признае, че всичко е приключило завинаги.

— Наистина ли не можем да отидем с Монти и Хен? — попита Танър, докато обличаше пижамата си.

— Знаеш, че не можем — отвърна Марина. — Трябва да се върнем в „Грейвъл Пит“.

Стаята им беше оскъдно мебелирана, в нея имаше само едно легло, тоалетна маса и стол. Изабел се извини, че не бе имала достатъчно време да обзаведе къщата както трябва. Марина обаче нямаше нищо против голите стени. Беше доволна, че разполагаше с място, където може да остане сама. Повторната й среща с Уорд я остави с противоречиви чувства. Марина бавно разресваше своята дълга до кръста коса, докато Танър се приготвяше за сън.

— Не искам да се връщам там — заяви момчето.

— Но там е нашият дом.

— Не, не е! — възпротиви се сърдито Танър.

Без значение колко добър бе Бъд Уорън с Танър, без значение колко го харесваше момчето, домът за Танър щеше винаги да бъде ранчото, което баща му щеше да купи, когато се върне.

Марина бе направила всичко възможно да накара момчето да престане да си фантазира, но напразно.

— Сигурен съм, че татко би поискал от мен да отида с Монти и Хен. Той би искал и аз да стана добър каубой като тях.

Бе му станало навик да използва въображаемия си баща за подкрепа във всичко, което искаше да направи.

— Може би — съгласи се Марина. — Но никога нямаше да те пусне да тръгнеш сам.

— Няма да бъда сам, а с Монти.

— Но Монти не е твой баща.

— Когато татко се върне, ще ме вземе със себе си на такова пътуване. Ще ме заведе навсякъде, където поискам.

— Може би.

Сега, след като бе намерила Уорд, Марина не знаеше какво да каже на сина си. Не можеше да продължава да убеждава Танър, че баща му най-вероятно е загинал във войната Но след като Уорд не искаше да има нищо общо с момчето, не можеше да му каже също, че баща му е жив.

— Ще се наложи да останем тук няколко дни — каза Марина — Защо не помолиш Уорд да те изведе на езда? Както изглежда, той е добър каубой. Сигурно може да те научи да яздиш не по-зле от Монти.

— Той не е достоен дори да лапа праха на Монти! — отвърна презрително Танър. — Уорд е стар.

— Не е по-стар, отколкото би бил баща ти.

Танър замълча за момент.

— А на колко години е татко?

— Сега щеше да е на трийсет и една.

— А той щеше ли да прилича на Уорд?

— Щеше да изглежда почти като него. Танър вдигна поглед към майка си, изглеждаше толкова невинен и уязвим, че й се прииска да заплаче.

— Защо Уорд прилича на мистър Рамон? Ръката й застина във въздуха, а гърлото й в миг пресъхна.

— Може би и той има испанска кръв в жилите си.

— Мислиш ли, че мистър Рамон е красив?

Марина отново започна да разресва косата си.

— Всички смятат, че той е най-красивият мъж в Сан Антонио.

— На мен Уорд ми харесва повече.

Марина рязко се обърна с лице към сина си, онемяла от изненада.

— Защо казваш това?

— Ти не мислиш ли, че е красив, мамо?

Някога бе мислила така. За нещастие, и сега бе на същото мнение.

— Да, но…

— И Джейк също. Разбира се, Монти и Хен са най-красиви от всичките.

Част от напрежението я напусна.

— Каубоите много ти харесват, нали?

— Ти ми каза, че татко е бил най-добрият каубой в ранчото си. Аз ще стана точно като него.

— Баща ти би бил много горд с теб, но той искаше да направи нещо повече с живота си.

— Но аз не искам да бъда лекар. Не ми харесва да режа хората.

Очевидно и на Уорд не му бе харесало.

— Не е необходимо да вършиш точно това.

— Така казва Бенджи, а нали баща му е лекар.

Бенджи бе най-добрият приятел на Танър. Дядо му бе служил като лекар в Мексиканската война, както и във войната между Щатите. Обичаше да разказва за ужасните операции, които бе правил. Марина подозираше, че преживяванията и опитът на Уорд като лекар не бяха по-различни.