Лей Грийнууд - Уорд

— Да — каза тя.

— Защо?

Марина почти осезателно чувстваше напрежението, което бе обхванало тялото му.

— Рамон казва, че ме обича, че винаги ме е обичал. Когато му отказах, се опита да ме убеди да му позволя да осинови Танър.

— Танър каза, че Рамон имал писмо, в което се казвало, че съм бил убит през войната.

Марина долавяше напрежението и в гласа му, усилието, което му струваше да зададе спокойно този въпрос, от отговора на който зависеха толкова много неща.

— Наистина имаше такова писмо. В него се казваше, че си изчезнал в акция и те смятат за мъртъв. Тъй като писмото дойде повече от две години преди края на войната, всички повярваха, че си мъртъв.

— Къде е получил такова писмо?

— Не знам — отвърна тя.

— Не мисля, че е толкова важно.

Можеше да му каже, че бе важно, много важно. Най-накрая той се обърна и я погледна. На бледата, студена лунна светлина лицето му изглеждаше напълно безизразно.

Танър трябваше да бъде отгледан в „Ранчо дел Еспада“ дори и ако хората не знаеха, че е син на Рамон. Момчето отчаяно се нуждае от баща.

— Рамон иска да го осинови. Защо не му позволиш да го направи?

— Танър не е негов син — гневът караше страните й да пламтят, — а твой. Отказвам да говоря повече! — Беше безполезно да спори с Уорд и въпреки това не можеше да спре — Нямам никакво намерение да позволя на брат ти да отгледа сина ми.

— Защо?

— Като оставим настрана факта, че Рамон не е баща на Танър, той е егоистичен, злобен, арогантен и подъл. Понятия като честност и почтеност са му непознати. Няма да оставя Танър да порасне, като си мисли, че Рамон е от мъжете, които трябва да му служат за пример. — Марина изчака, за да получи някакъв отговор, но такъв не последва. — Никога няма да ти простя за това, което ми стори. Уорд, но не те мразя. Не мога да позволя на брат ти да признае за свой собствения ти син.

— Но ти винаги си искала Рамон. Бракът ти с него би разрешил много проблеми.

Щеше ли някога той да повярва дори на една нейна дума?

— Не искам Рамон и никога не съм го искала. Обичах теб. Защо не ми повярва?

— Как можех да ти повярвам след това, което направи?

— Уорд Дилън, ако посмееш да ме обвиниш в това, че съм спала с Рамон, за да си хвана богат съпруг, кълна се, ще те застрелям със собствения ти револвер!

Строгите линии на лицето му се изкривиха в бледо подобие на усмивка.

— Винаги си била една хитра малка вещица — Изражението му отново стана сериозно. — От колко време те посещава Рамон?

Въпросът я изненада.

— Откакто ми донесе писмото.

— Колко пъти?

— Седем.

— И помниш това толкова точно?

— Не. Обаче той не престава да ми го напомня.

— Идвал е при теб седем пъти и ти все още отказваш да омъжиш за него? Защо не? Този път не искам никакви лъжи или извинения. Искам да знам истинската причина.

Марина си пое дълбоко дъх.

— Никога не съм обичала Рамон. Наистина, съгласих се да се сгодя за него, за да угодя на родителите си. За нещастие, се влюбих в теб. Рамон се опита да ме изнасили, а ти ме изостави.

— Лъжеш.

— Щом така предпочиташ.

— Вината бе изписана на лицето ти.

— Не вината, а моята безпомощност, това не е едно и също нещо, Уорд. И все още е, ако си направиш труда да погледнеш.

Той наистина се обърна с лице към нея, а изражението му все още не издаваше нищо. Марина не разбираше защо все още се тревожи, защо още я бе грижа в какво вярва той. Бе наранена и отчаяна. Нямаше никакво намерение да му го казва отново. Уорд можеше да продължи да си вярва в каквото иска.

— Моят живот не е твоя работа, Уорд. Нито пък този на Танър. Така беше през последните седем години и не виждам защо положението трябва да се променя сега. Всичко, което искам от теб, е развод. Дай ми го и никога повече няма да ме видиш.

— Искам Танър да бъде отгледан като истински Дилън яма да позволя да му бъде отнето това право, което притежава по рождение.

— Това, какво искаш ти, е без значение.

— Тогава това, че няма да ти дам развод, също не би трябвало да има значение — С тези думи той й обърна гръб и се отдалечи.

Марина бе толкова разгневена, че се изкуши на момента да потегли за Сан Антонио. Уорд толкова бе свикнал да бъде Дилън, да вижда как майка му получава всичко, което пожелае, че явно си мислеше, че може да постъпи по същия начин с нея и Танър. Адвокатът на Бъд щеше да намери някакъв начин, за да получи този развод, дори и ако се наложеше тя да предизвика скандал.

Но нямаше да направи това. Връзката, която я свързваше с Уорд, бе по-дълбока и по-силна от няколкото думи върху един документ. Те бяха мъж и жена. От тяхната любов се бе родило дете.