Уилям Грифин - По заповед на президента

„Проклета да съм. Кой ли баща се грижи за това?“

— Не мисля… Не знам… Той дори не знае, че момчето съществува — каза Ерика. — Не е правен опит да се свържат с него.

„Мили Боже, и защо не?“

— Може ли да запитам защо? — каза Нети.

— Майката на момчето е много болна — каза Ерика. — И за него няма друго семейство.

— О, колко тъжно! — каза Нети.

„И какво ще се случи, ако Фреди не може да издири бащата или ако той отрече бащинството и се закълне с ръка върху Библията, че въобще не е лягал с момиче, докато е бил тук, и каже, че със сигурност няма намерение да се грижи за нечие чуждо копеле? По дяволите. Мъжете трябва да бъдат кастрирани още при раждането им.“

Нети обмисли внимателно думите си, после продължи:

— Сигурна съм, че разбирате… Както и вие, пастор Данберг… Срамувам се, че трябва да го кажа, но това дете не е първото, изоставено от американски войник. Разполагате ли с името на бащата?

— Джордж Кастило — каза Ерика. — Пилот на хеликоптер от Тексас.

— Може ли да говоря направо? — запита Нети, след като дълго мисли.

— Разбира се.

— Мисля че вероятно съпругът ми може да намери този мъж — името е доста необичайно — но също така мисля, че е възможно, дори много вероятно, този мъж никак да не иска да признае дете, за чието съществуване, както казахте, дори не знае.

— Ние също мислихме за това, разбира се — каза пастор Данберг.

— И, макар и много далечна — добави Ерика, — съществува възможността да е доволен да научи, че има син и да приеме с готовност родителските си задължения.

„Хм, за тези дванайсет години, ако вече не е женен… Той вероятно вече има и съпруга, и деца и последното, което би желал, е съпругата му да узнае, че е изоставил копелето си в Германия и че сега от него се очаква да го приеме в щастливия си дом.“

— Моля ви, повярвайте ми, когато казвам, че се опитвам да помогна — каза Нети. — Но има въпроси, които просто няма как да не задам.

— Разбирам.

— Майката има ли други деца?

— Не. Не се е омъжила.

„Е, това отговаря на въпроса ми: Какво ще каже съпругът й за това?“

— Отгледала е момчето съвсем сама? И никога не се е омъжила?

— Не се е омъжила и е отгледала момчето съвсем сама — каза Ерика.

— Въпросът е съвсем неделикатен — каза Нети. — Простете ми, че го задавам. Но се налага. Откъде знае, че този мъж е бащата?

— Знае. Не съществува друга възможност. Бил е първият й и единствен любовник. Били са… заедно… три пъти.

— Но как можем да сме сигурни?

— Можете, защото аз ви казвам — каза Ерика.

— Но, Ерика, ти откъде знаеш? — настоя Нети.

— Знам, защото говорим за сина ми — каза Ерика фон Госингер.

Щабът

Единайсети брониран кавалерийски полк

„Долните казарми“

Фулда, Хесе, Западна Германия

15:45, 7 март 1981

Старши сержантът от единайсети брониран кавалерийски полк, едрият трийсет и девет годишен мъж от Алтуна, Пенсилвания, Рупърт Дитер, подаде обръснатата си глава през вратата на офиса на полковника.

— Имате ли време за дамата си, полковник? — запита Дитер.

Полковник Фредерик Дж. Лустръс, висок и мускулест, четирийсет и пет годишен, беше видимо изненадан от въпроса, защото Нети почти никога не идваше в офиса му. Обаче се изправи веднага.

— Съмнявате ли се, старши сержант?

— Тя ми каза да ви запитам, полковник — каза старши сержант Дитер.

— Информирай дамата, че за мен ще е голямо удоволствие да се видя с нея — каза Лустръс.

Щабът на единайсети брониран кавалерийски полк представляваше триетажна зидана страда, построена, като повечето сгради, подслонили американската армия, в годините преди Втората световна война. Конюшните, построени за конете във Вермахта, сега служеха като помещения за поддръжката на танковете и други машини, използвани за патрулиране по границата между Източна и Западна Германия.

Историята на Фулда можеше да бъде проследена до манастира, построен през 744 година след Христа. Той лежеше в горната част на долината на реката Фулда, между планинските вериги Вогелсберг и Роен.

От началото на Студената война той беше убежище на вярата — с което лично полковник Лустръс, макар и да не споделяше мнението си с никого, не беше съгласен — на европейското командване, че когато Съветската армия реши да нахлуе в Западна Германия, тя ще го направи през „вратата на Фулда“.

Мисията на войниците беше да охраняват границата, сега маркирана от бодлива тел и наблюдателни кули, от минни полета и от всичко онова, което биха могли да измислят Западна Германия и техните съветски колеги, за да запазят Източногерманците от загубата на облагите, предлагани от марксизма-ленинизма, и да им попречат да потърсят по-добър живот в Западна Германия.