Уилям Грифин - По заповед на президента

Нети знаеше доста неща за тази граница. Беше прекарала по-голямата част от живота си омъжена за човек, който пазеше граници. Първо, той беше служил като младши лейтенант в джип и военна кола, а сега беше командир на полк, отговорен за цели мили граница.

Границата беше маркирана с висока трийсет фута стоманена ограда, на върха на която имаше бодлива тел. На местата, където беше необходимо, бяха издигнати наблюдателни кули и така оградата и земята наоколо не само да бъдат държани непрекъснато под око, но също така да бъдат подложени на непрекъснат обстрел. Имаше и устройства, при чието задействане, стрелбата започваше автоматично.

Забранената зона, широка неколкостотин ярда 4 4 Ярд — мярка за дължина, равна на 0,9144 м. — Б.ред. беше изчистена от дървета и минирана. Имаше два пътя, по един от всяка страна на оградата — един за охраната на Източна Германия и друг за охраната на Западна Германия, както и за превозните средства на Единайсети брониран кавалерийски полк.

— Земята, която виждате, принадлежи на семейство Госингер — каза Ерика. — Чак докъдето стига погледът. Сигурно забелязахте, че не казах „някога е принадлежала“. Някой ден семейството ще си я получи обратно.

Нети каза онова, което й дойде наум.

— Тази ограда е истинско светотатство.

— Да, така е — съгласи се Ерика простичко.

„Какво прави тя? Седи си тук и гледа онова, което семейството е загубило? Или това е друга част от сцената, която съм сигурна, че се канят да ни изиграят?“

— Е, защо не се настаним и насладим на обяда? — каза Ерика.

Пастор Данберг каза кратка молитва, след това две камериерки сервираха печено глиганско, печени картофи, спанак и sauerkraut 5 5 Кисело зеле (нем.) — Бел. Dave . Чашите им бяха напълнени с вино. Нети отпиваше от своята много бавно и учтиво закри пълната наполовина чаша с ръка, когато една от камериерките се опита да я напълни отново.

Десертът беше хлебен пудинг. Беше предложен коняк, но всички отказаха, с изключение на Ерика, която подържа чашата си в ръка много кратко, преди да отпие щедра глътка.

— Елейн — каза Ерика фон Госингер, — надявам се няма да приемеш това като намек, че Инге обича да клюкарства, но тя ми каза, че ти и Нети не само сте приятелки, но и съпрузите ви са приятели.

„Предполагам, че това е само началото.“

— Алън — каза Нети, — съпругът на Елейн, спаси живота на моя съпруг във Виетнам. Те са много близки.

— Причината да повдигна този въпрос — каза Ерика — е, че се каня да говоря за нещо, което искам наистина да си остане между приятели.

— Аз ще се радвам да се поразходя… — каза Елейн.

— Предпочитам да останеш — каза Нети.

Фрау Ерика кимна.

— Нети — каза тя, — страхувам се, че натрапвам приятелството си както на вас, така и на съпруга ви, но въпросът наистина е деликатен.

— Не мога да си представя, че бихте могли да се натрапите — каза Нети.

„О, да, мога.“

— И съм сигурна, че съпругът ми — продължи Нети — ще се радва да направи онова, което искате от него.

— Благодаря — каза Ерика. — Преди малко повече от дванайсет години, на тринайсети февруари, дете, момче, беше родено извън брачното ложе от осемнайсетгодишно момиче.

— Това винаги е тъжно — каза Нети.

„Готова съм да се обзаложа, че бащата е американец.“

— Бащата беше американец — каза Ерика. — Пилот на хеликоптер.

„Няма шега? Колко често някой от нашите войници ляга с германско момиче, а после се сбогува с него?“

Пастор Данберг плъзна един плик по масата към Нети.

— Това е момчето — каза той. — Хубаво момче. Много умно.

Нети отвори плика и извади снимката на слабичко русокосо момче на около, както предположи, дванайсет години. То беше облечено в къси панталони, три-четвърти бели чорапи, синьо сако с някакъв избродиран знак на джобчето, вратовръзка и шапка, която много приличаше на бейзболна шапка, на която беше избродиран същия знак като на джобчето на сакото.

„Това е униформата на училището «Сейнт Йохан», както много добре знам. Добре. Значи това е бедното дете, не бедно, а нещастно, защото «Сейнт Йохан» е всичко друго, но не и евтино. Което пък обяснява защо пастор Данберг е замесен.“

— Красиво дете — каза Нети и подаде снимката на Елейн.

— Възникна необходимост майката да се свърже с бащата — каза Ерика.

— Заради издръжката? — запита Нети. — Сигурна съм, че съпругът ми ще направи каквото е необходимо…

— Не, не става въпрос за издръжката.

— Бащата я изплаща на момчето?