Уилям Грифин - Ловците

— Има една много основателна причина да не мога да го засиля. „Гълфстрийма“ още не е твой.

— Просто се обади на Джейк и го попитай дали самолетът може да мине Атлантическия. Ще чакам.

Кастило усети погледа на Гьорнер.

— Мислиш, че нещо се е случило с Ерик ли? — попита Гьорнер.

— Струва ми се крайно необичайно Ерик да ти звъни, за да ти съобщи, че е паднал. По-вероятно е да ти е звъннал да не би случайно да научиш какво наистина му се е случило и защо е в болница.

Гьорнер изви вежди, но не отговори.

По микрофона прозвуча гласът на Милър:

— Свързвам ви с полковник Торине, подполковник Кастило — обяви саркастично Милър.

— Какво става, Чарли? — прозвуча гласът на Торине.

— Ако Дик даде на продавача на „Гълфстрийма“ чек в мига, в който банка „Ригс“ отвори, можеш ли да дойдеш в Будапеща?

— И да се оправяме с документите по-късно ли?

— Да.

— Ако приеме чека, ще ми отнеме поне час и половина да се вдигна от Балтимор. Не мога да мина цялото разстояние на един етап. Ще се наложи да презаредя някъде, например в „Рейн на Майн“…

— Вече се казва международно летище „Франкфурт“. Още ли не знаеш? Вече не е „Рейн на Майн“.

— Подобни промени не те ли карат да се чувстваш остарял? — отвърна Торине. — Смятай девет часа полет и час за презареждане. Значи общо дванайсет часа, след като Дик връчи чека, стига онзи да се съгласи. Ако не иска, какво ще правим?

— Давате му чека, без да му съобщавате, че ще направите един последен изпитателен полет.

— Има още един проблем. Налага се да взема Фернандо на дясната седалка. Няма да му стане никак приятно.

— Не ти трябва човек отдясно.

Торине се поколеба, преди да отговори.

— Не си спомням някъде да са заничали дали самолетът, който каца, има втори пилот. Защо не искаш Фернандо?

— Искам Фернандо да се прибере в Тексас и да си гледа семейството.

— Добре, Чарли, както кажеш.

По високоговорителя прозвуча гласът на Фернандо.

— Ще откарам противния ти самолет до Будапеща и тогава ще се прибера, гринго.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

— Много ти благодаря — усмихна се Чарли. — И на двамата. Ще ви запазя стаи в „Гелерт“.

— Ще се видим в малките часове утре призори — отвърна Торине и затвори.

— Нещо друго, Чарли, за да съм сигурен, че ще закусвам на спокойствие? — попита Милър.

— Какво стана с авиониката за „Рейнджъра“!

— Пътува за Буенос Айрес.

— Добре. Супер. Ще се чуем, Дик.

— Да кажа ли на посланика къде заминаваш?

— Кажи му. Той така и така ще разбере.

— Как така?

— Ще използвам неговото въздушно такси до Будапеща — обясни Кастило. — Няма как да не разбере.

— Нещо не ми е съвсем ясно, но какво да се прави. Сигурно нямам нужното ниво за достъп до секретна информация. Пази си гърба, приятелю.

Кастило затвори и се върна при чантата с лаптопа, извади визитка и набра някакъв номер.

— Сега пък какво? — попита Ото Гьорнер.

— Обаждам се на въздушно такси да ме закара до Будапеща.

— Ще успееш ли да го уредиш? „Тагес Цайтунг“ ли ще плаща?

— Ще успея да уредя. Самолетите са собственост на ЦРУ и посланик Монтвейл ми каза, че мога да ги ползвам с предимство. И няма „Тагес Цайтунг“ да плаща, а доброто старо разузнаване.

— Тогава съобщи, че искаш две места — нареди Ото.

Кастило го погледна любопитно.

— Струва ми се, че имаш право. Ерик ми пробута прекалено много подробности — обясни Гьорнер. — Каза, че се спънал в кучето, докато слизал по стълбите. Ако наистина се беше спънал в проклетото куче, нямаше да ми каже. Всъщност, ако наистина беше паднал, изобщо нямаше да спомене. Сега вече държа да разбера какво става.

— Обажда се подполковник Кастило — представи се Чарли. — Намирам се във Фулда, Германия, и заедно с още един пътник искаме да се придвижим колкото е възможно по-бързо до Будапеща. Кой е най-добрият начин?

Трийсет секунди по-късно той затвори.

— Таксито ще ни чака в Лайпциг след деветдесет минути — обяви той.

Кабинет на посланика

Посолство на Съединените Американски Щати „Лауро Милър“ 1776

Монтевидео, Република Уругвай

10:05, 6 Август 2005

— Хук става нещо, Робърт — обърна се посланик Макгрори към Робърт Хауъл. — Работата е толкова гнила, че двамата с теб трябва да я разнищим докрай.

— Не ви разбирам, господин посланик.

— Човек на твоята длъжност, Робърт, би трябвало да прояви повече любопитство към господин Юнг. Изведнъж го викат в Щатите, след това той се връща, за да оправя цялата работа с Лоримър.