Уилям Грифин - Ловците

— Главно.

— И какво друго?

— Искам бележките на всички репортери за „Петрол срещу храни“ — отвърна Кастило. — Няма да ги види никой друг освен мен. Наистина не работя за ЦРУ, Ото. Работя за президента.

Гьорнер не отговори.

— Да не би да преминах границата, Ото? — попита тихо Кастило.

— Не и с това искане — отвърна веднага Гьорнер. — Мисля, че старият щеше да ти даде записките на репортерите. Що се отнася до парите, ще изчакам да чуя какво имаш да ми кажеш за тях.

— Ще ти кажа абсолютно всичко — обеща Чарли. — Открихме, че Лоримър ги беше пръснал в три банки в Уругвай. Стори ни се логично, че ги е откраднал — американците казват — „припипал“ — от сумите за подкупи. Освен това открихме, че не става дума за обикновен депозит, а за нещо като облигации, които можеш да изтеглиш когато поискаш. Взехме банковите документи, а после и парите. Ще бъдат похарчени, за да открием кой уби господин Мастърсън и сержант Маркъм и за други благородни цели, включително да разберем кой е изпратил наемни убийци да ликвидират Лоримър.

— Много бързо си разбрал за убийството — засече го Гьорнер.

— Бях там, Ото. Тъкмо се канех да кажа на Лоримър, че ще го върнем при семейството му, когато някой счупи прозореца с автомат. Убиха Лоримър и раниха човека с мен. Другите лоши убиха един от сержантите ми с гарота.

— Карлхен! — писна фрау Шрьодер.

— Кои са тези хора? — попита Гьорнер.

— Нямам представа. Но ще ги открия. Единственото сигурно е, че не бяха уругвайски бандити. Може да са от Спецназ. Възможно е да са изпратени от Мосад. Като нищо може да са французите. Подхвърлиха, че е напълно възможно да се окажат германските командоси. Които и да бяха, бяха наистина невероятни.

— Предполагам, си наясно, че са били повече от опасни — натякна Гьорнер.

— Мина ми подобна мисъл през главата. Чакайте да ви кажа какво ще правя с парите, за да може фрау Шрьодер да ми обясни защо не е възможно.

Гьорнер усети, че се усмихва против волята си.

Кастило започна:

— Имам — не точно аз, ами „Плодове и зеленчуци Лопес Мексико“ — сметка в „Банко Саламандер Мехикано“ в Оакса.

— Повтори, но този път по-бавно — помоли фрау Шрьодер и посегна към кожения тефтер на Гьорнер. — Най-добре ми продиктувай името по букви. Не знам испански.

— Не може да бъде! — престори се на силно изненадан Кастило. — Аз пък си мислех, че всички знаят испански.

Гьорнер усети, че се усмихва отново, докато наблюдаваше изражението на фрау Шрьодер, преди тя да се сети, че това е шега.

Кастило посегна към чантата с лаптопа, извади лист и й го подаде.

— Всичко е описано — посочи той, — включително и банковите сметки. Фернандо казва, че през тези сметки минавали големи суми.

— Те на животновъдната ферма ли са? — попита Ото.

— Едно време е била животновъдна ферма, сега отглеждат главно грейпфрут — обясни Чарли. — Както и да е, като прехвърлиш десет милиона долара, никой няма да забележи, защото по-голямата част ще отидат за покупката на самолет.

— Моля? — възкликна Гьорнер.

Кастило отново бръкна в чантата и извади фотокопие, на което Гьорнер веднага позна, че са спецификациите на самолет.

— Двайсет и три годишен „Гълфстрийм III“ — обясни Кастило. — Точно такъв самолет му трябва на един преуспяващ мексикански производител на плодове и зеленчуци, който се опитва да си пласира стоката в Европа и Латинска Америка. Бил страшно на сметка, по думите на Фернандо, продавал се само за седем милиона и петстотин хиляди, двигателите са чисто нови, а поддръжката е била на ниво. Освен това има нов кожен салон, направо върхът.

— Защо ти е такъв самолет? — попита фрау Шрьодер.

— Ползвахме самолета на Фернандо — „Лиърджет“ — първо, за да дойдем тук, после до Южна Америка, след това от Буенос Айрес до Щатите. Притесняват ме две неща. Това не е самолет за дълги презокеански полети. Да не говорим, че привлича внимание където и да кацне. Когато посланик Монтвейл бе така любезен и предостави самолетите на ЦРУ на мое разположение, си казах, че трябва да имам самолет, за да съм сигурен, че пилотът няма да докладва час по час на посланика къде се намирам.

— Често ли ще правиш презокеански полети? — попита Гьорнер.

— Искам да мога да пътувам максимално бързо, безопасно и по възможност, без да се набивам на очи.

— Възможно ли е просто така да си купиш самолет? А кой ще го кара?

— Този въпрос е напълно безсмислен, докато фрау Шрьодер не ми каже дали мога да прехвърля десет милиона в сметката в Мексико.