Уилям Грифин - Ловците

— Можеш. Не, не работя за него. Въпреки че на него много му се ще да ме командори. Президентът го отряза, аз го отрязах, но Монтвейл не разбира, че „не“ означава…

— Карл — прекъсна го Гьорнер, след това замълча.

Чарли му се усмихна.

— Да, знаеш, че умея да чета мисли. Искаше да ме попиташ: „Защо ми разказваш всичко това?“ или „Няма ли да загазиш, като ни разказваш всичко това?“ Близо ли съм до истината?

Гьорнер поклати глава, неспособен да повярва, след това кимна примирено.

— Разказвам ви го, защото ми се струва, че трябва да знаете някои неща, тъй като и двамата сте включени в списъка ми на доверени лица — той вдигна лявата си ръка с леко разперени пръсти — хора, на които имам пълно доверие. Освен това отговорът е не, не съм загазил. Президентът ми разреши да разкажа на когото преценя, каквото преценя.

Гьорнер срещна погледа му за миг и си помисли: „Той говори сериозно. Казва истината. Сега вече разбирам, че има трета причина. Карлхен току-що сложи и чичо Ото, и леля Гертруд в джоба си, за да им извади душите с памук. Той знае какво постига по този начин. Господи, прилича невероятно много на стария!“

— И последната причина е, че имам нужда от помощта ви и искам да разберете защо се нуждая от помощ; защо ще направите онова, за което ви моля.

Гьорнер понечи да заговори, ала се спря — „Господи, трябва да го кажа“ — след това продължи:

— Карл, ние тук публикуваме вестници, създадени от прапрадядо ти. Не мога да гледам безучастно как ни превръщаш в клон на ЦРУ.

— Има много простичък отговор на тази работа, Ото — отвърна Кастило. — Напълно прав си. Това е вестник. Нека не забравяме обаче, че аз притежавам „Госингер“. — Той замълча, за да е сигурен, че думите му са попаднали на място, след това продължи: — Става по-сложно, защото истината е, че съм мислил за Grosspappa. Мислил съм и за „Тагес Цайтунг“. Не ви превръщам в клон на ЦРУ. Първо, аз не работя за ЦРУ. А, доколкото го помня, от всичко, което съм чувал за него, той е бил човек с изключително висок морал. Според мен той би се подразнил — би останал искрено възмутен — от алчните мръсници, замесени в скандала „Петрол срещу храни“. Също като Ерик Кочиан. Ако беше все още жив и сам Господ бог му се явеше с татуировка „ЦРУ“ на челото и го увереше, че се опитва да постави тези алчни убийци, където им е мястото, Grosspappa щеше да помогне. Без да се увлича прекалено, разбира се. И аз смятам да постъпя по същия начин. Карлос Кастило ще помоли „Тагес Цайтунг“ за някои неща и ако Карл фон унд зу Госингер мисли, че дядо му е щял да осигури необходимото на Кастило, „Тагес Цайтунг“ ще трябва да осигури въпросните неща.

— Карлхен, в Библията се казва, че никой не може да е слуга на двама господари — подметна Гьорнер.

— В Библията се казва още, че Йоан бил погълнат от кита и оцелял 15 15 Пророк Йоан, който се противи на Божията воля и не иска да проповядва на асирийците, е наказан да прекара 3 дена в стомаха на кит — (Б.пр.) — засече го Кастило. — Не беше ли ти този, който ми казваше да внимавам какво чета? Нали твърдеше, че не бива да се вярва на всичко напечатано?

— Всяко нещо с мярка, Карл — отвърна тихо Гьорнер. — Само че кой определя мярката?

— Аз я определям. Също така не е нужно да ти казвам, че ако прекрача ръба, можеш да ме предупредиш, за да не полетя в пропастта.

Гьорнер го наблюдаваше умислен.

— Колкото повече остарявам, толкова повече вярвам в генетиката — заяви най-сетне той. — Затова ще се примиря, че във вените ти тече много повече от кръвта на Oberst Херман Вилхелм фон унд зу Госингер, отколкото на тексаския каубой, подполковник Кастило.

Чарли не отговори.

— Разкажи ми сега за съобщението на посланик Монтвейл — подкани го Гьорнер.

— Нямам представа какво е съобщението на Монтвейл, но ако беше наистина важно, той щеше да намери начин да стигне до мен.

— Нещо не разбирам — призна фрау Шрьодер.

— Ако отида до Берлин, за да взема съобщението, ще вляза в ролята на симпатично малко кученце, което хуква в мига, в който господарят му свирне. А той иска точно това.

— Ясно — въздъхна тя, замисли се за миг, после се притесни. — Ами ако има нещо важно в това съобщение?

— Ако се е случило нещо важно, Дик Милър да е разбрал досега и да е намерил начин да се свърже с мен. Просто за всеки случай, щом оправим парите, ще позвъня на Дик.

— Ти за това ли дойде? — попита Гьорнер. — Заради парите в „Лихтенщайнише Ландесбанк“?