Уилям Грифин - Ловците

— Значи са били напълно наясно — отбеляза Силвио.

— Ще са доста смутени, когато най-сетне разберат какво се е случило, че всичко е заради наркотици, че цялата тази работа със „Зелените барети“ и е пълен абсурд.

— Ако наистина са замесени наркодилъри, ще се окажеш прав, Майк.

— Ако обаче отнеса въпроса до Вашингтон — продължи Макгрори, — докато ме отзоват за консултации, Алварес сигурно ще се е върнал с подвита опашка, за да ми се извини. Аз, разбира се, ще приема извинението, но ще му натрия сол на главата. Няма смисъл да отнасям въпроса до секретаря.

— Съгласен съм с теб — кимна Силвио, посегна към бутилката „Темпус“ и наля вино и в двете чаши.

След това се чукнаха, а Макгрори рече:

— Високо ценя съветите ти, Хуан. Искрено ти благодаря.

Кабинет на посланика

Посолство на Съединените Американски Щати

„Авенида Колумбия“ 4300 Палермо, Буенос Айрес, Аржентина

16:05, 5 Август 2005

— В общи линии, това е всичко, което ми каза Хауъл. — Алекс Дарби завърши разказа си пред посланик Силвио. — Въпросният Ордьонес открил гилза, събрал две и две със следите от хеликоптера и труповете и решил, че не става въпрос за най-обикновен обир.

— Посланик Макгрори вече е убеден, че става въпрос за наркотици — обясни Силвио. — Посях семето на този сценарий и той веднага се хвана. Нека си остане между нас, Алекс, но се почувствах виновен… дори засрамен от себе си.

— Господине, какъв друг избор имахте? — попита Дарби. — Кастило има пълномощия от президента. Имаше всичкото право да направи каквото направи, без да съобщи на Макгрори.

— Въпреки това — опъна се Силвио — се чувствам неудобно.

— Няма причина, господине. Моите уважения към посланик Макгрори, но вие сам разбирате, че нещата можеха да излязат от контрол, ако той знаеше. Представяте ли си какво щеше да бъде, ако Кастило играеше по правилата и беше поискал разрешението от него?

Силвио не отговори. Вместо това попита:

— Откъде, по дяволите, е намерил Кастило хеликоптер? Попитах го, но той не ми каза.

— И аз го питах, и на мен не ми каза. И за парите не знаех.

— Дали ще успеят да ги проследят?

— Кое, парите или хеликоптера?

Силвио се разсмя и поклати глава.

— И двете. Дано не разберат нищо.

— За хеликоптера няма начин да разберат каквото и да било. Кастило нанесе данни за полет от „Хорхе Нюбъри“ до Пилар, където се предполага, че е оставил хеликоптера, след това излетя и мина на около метър и половина над водата. Върна се по същия начин, след това даде заявка в Пилар и попълни нов летателен план до „Хорхе Нюбъри“. Няма нищо съмнително в цялата работа.

— Ами ако някой е записал номера на хеликоптера? — притесни се Силвио. — Веднага ще се разбере на кого е, нали?

— И аз се сетих за тази възможност, господине, но прецених, че е по-добре да не знаем чий е хеликоптерът.

Силвио кимна.

— Ти, разбира се, си прав. Ами парите?

— Преди да се случи всичко това, Юнг се опитваше да проследи американци — и други — решили тайно да инвестират пари тук. Нямам представа по чия поръчка е проучвал, но не търсеше единствено мръсни пари, които този и онзи се опитваше да изпере. Той беше експерт по прехвърлянето на крупни суми, без никой да разбере. Предполагам, че Кастило го връща тук, за да не останат никакви следи.

— Според мен посланик Макгрори ще му вгорчи живота, когато пристигне в Уругвай, защото е скрил специалното си назначение от него. Според мен Макгрори има основание да е ядосан.

— Няма защо да се ядосва на Юнг — отвърна Дарби. — Юнг просто е изпълнявал заповеди.

— Тази работа с „изпълнявах заповеди“ покрива доста грехове, нали?

— Господин посланик, убеден съм, че преди да кажете нещо на някого, вие преценявате дали можете да вярвате на дадения човек. Така и трябва да бъде. Никога не съм разбирал хората, които не схващат, че доверието е двупосочно.

— Май не разбрах какво се опитваш да ми кажеш, Алекс.

— Колко научава шефът — независимо дали става въпрос за ефрейтор, за представител на някоя разузнавателна агенция или за посланик — оставяме настрани правилата, зависи от мнението на подчинените доколко може да се има доверие на въпросния човек.

Силвио се замисли за момент, след това вдигна поглед.

— Не мога да не попитам, Алекс. Ти колко ми каза?

— Когато пристигнах тук, господин посланик, имах богат опит с хора от вашия ранг, затова много внимавах дори когато ви казвах колко е часът. След като ви опознах, започнах да ви казвам всичко.