Уилям Грифин - Ловците

— Като спомена името, май си спомням, че преди време имаше някаква връзка с Кастило.

— Не може да бъде!

— Имаше нещо.

— Струва ми се, че посланикът ще остане много доволен, ако сложиш някой опитен играч на нейното място, и то по такъв начин, че когато я смениш, госпожа Уилсън да няма основание да подозира, че посланикът — или директорът на Централното разузнаване — са свързани с прехвърлянето й на нова длъжност.

— Разбира се.

— Той ще остане още по-доволен, ако му кажа, че в най-скоро време ще се заемеш с въпроса.

— Какво означава „в най-скоро време“, Труман?

— Вчера щеше да е най-добре.

Директорът на ЦРУ кимна, ала не отговори.

Ресторант „Вила Ипика“

Жокейски клуб в „Санисидро“

Провинция Буенос Айрес, Аржентина

13:40, 5 Август 2005

Посланик Майкъл А. Макгрори не остана очарован от мястото, което колегата му, посланик Хуан Мануел Силвио, бе избрал за обяд.

Макгрори бе предложил да отидат някъде, където да проведат тих спокоен разговор на четири очи. Ако Силвио го бе помолил за същото и бе отишъл в Монтевидео, той щеше да покани Силвио или в резиденцията, или в някой ресторант, където можеха да се настанят в частна зала.

А той да го доведе чак тук — на трийсет минути път с кола — в този ресторант, дето приличаше на хале, пълен с изпаднали почитатели на конете.

„ Може и да не са толкова изпаднали, мислеше си Макгрори, докато оглеждаше клиентите. Подозирам, че членството за Жокейския клуб е задължително, ако искаш да похапнеш в ресторанта “.

От масата им до прозореца се виждаше паркурът, където се точеше истински парад от расови коне, поведени от конярите. Понякога минаваха по четири или пет.

„Чудесно място да обядваш, ако си турист — не знам дали изобщо допускат туристи на това място — но ми се струва съвсем неподходящо за сериозен разговор, който засяга интересите на правителството на Съединените щати“.

Висок, елегантен мъж с гъсти мустаци приближи масата и донесе бутилка вино.

— Ваше Превъзходителство, току-що ме уведомиха, че сте ни удостоили с присъствието си — каза той на испански.

— Нали съм ти казал, Хорхе — отвърна Силвио, — че ако искам да ме наричаш така, ще си сложа хермелиновата роба и ще си взема скиптъра. — Той стисна ръката на мъжа и продължи: — Хорхе, искам да ти представя посланик Майкъл Макгрори, който пристигна от Уругвай, за да се наслади на прекрасната кухня тук. Майк, запознай се със сеньор Хорхе Басто, нашия домакин.

— Двойно по-голяма чест за малкия ми ресторант — поклони се Басто. — За мен е истинско удоволствие да се запозная с вас, Ваше Превъзходителство.

— За мен е удоволствие, че имам възможността да се запозная с вас и да обядвам в ресторанта ви — отвърна с усмивка Макгрори.

— Погледнете какво ми докараха тази сутрин. — Басто показа бутилката.

— Какъв късметлия си, Майк — отбеляза Силвио. — Каберне совиньон „Темпус“. Трудно се намира.

— От малка изба в Мендоса — обясни Басто. — Ще ми позволите ли да я отворя, господин посланик?

— Разбира се — отвърна Силвио.

„ По дяволите, помисли си Макгрори, сега и вино! Не стига че изобщо не бива да пия, ами съм — и двамата сме — на работа. За тези латино типове — и Силвио влиза в това число — пиенето на обяд не се смята за никакво пиене, въпреки че много добре знаят, че в една нищо и никаква чаша вино има алкохол колкото в бутилка бира или чашка уиски.

Как само ми се пие едно «Джон Джеймисън», разредено с малко вода, но ако си поръчам, ресторантьорът ще вземе да се обиди, а Силвио ще реши, че съм алкохолик, след като си позволявам да пия уиски на обяд “.

Сервитьорът донесе чаши и тирбушон. Извади тапата, наля малко в едната чаша и я постави пред Силвио, който я пое и я премести пред Макгрори.

— Кажи ми какво мислиш, Майк — подкани го той с усмивка.

Макгрори знаеше какво трябва да направи. Завихри виното в чашата, приближи нос, за да вдъхне, отпи глътка и я задържа в уста.

— Наистина е чудесно — заяви той.

Макгрори нямаше никаква представа какъв мирис вдъхва, нито пък какъв трябва да е вкусът. За него съществуваха два вида вино — бяло и червено, които се деляха на кисело и сладко, а след като разбра, че с обяда ги чака кисело вино, интересът му се стопи.

След това сервитьорът наля половин чаша на Силвио и доля на Макгрори. Силвио взе чашата и я вдигна в очакване, докато Макгрори най-сетне се усети, че чака него. Едва тогава вдигна и своята чаша и докосна чашата на Силвио.