Уилям Грифин - Ловците

— За мен е удоволствие винаги, когато се видим, Майк — рече Силвио.

— Благодаря ти — отвърна Макгрори. — За мен също.

Силвио отпи голяма глътка и се усмихна доволно.

— Вината тук са винаги на ниво — обясни той.

— Наистина — съгласи се Силвио.

— Не ме цитирай, Майк, но тукашните вина ми харесват много повече от нашите, и то не само защото у нас са се поувлекли в цените.

— Аз не съм голям почитател на вината — призна Макгрори.

— „Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания“. Това е цитат от Библията. Свети Тимотей, струва ми се, цитира Иисус.

— Много интересно — отвърна Макгрори.

Сервитьорът им подаде менютата.

Макгрори поръча lomo con papas fritas — човек не може да сбърка, когато си поръча филе миньон с пържени картофи — а Силвио се спря на нещо, което Макгрори никога не бе чувал.

След като им сервираха, Макгрори забеляза, че и Силвио си е поръчал филе миньон.

„Само че неговото е с винен сос с гъби и по всяка вероятност е точно толкова вкусно, колкото апетитно мирише, а пък тези картофени топченца изглеждат страхотни — и сигурно се топят в устата — нещо, което не мога да кажа за моите пържени картофи“.

— Каза, че искаш да поговорим на четири очи, Майк — напомни му Силвио, след като се бе справил с половината пържола. — Какво те притеснява?

— Две неща — отвърна Макгрори толкова тихо, че Силвио трябваше да се приведе над масата, за да го чуе.

Макгрори извади съобщението за специален агент Юнг и го подаде на Силвио. Колегата му се зачете.

— Не е ли същият агент, когото ми изпрати, когато отвлякоха госпожа Мастърсън? — попита Силвио.

— Абсолютно същият.

— Майк, защо не ми каза, че е от екипа на секретар Кохън?

— Защото не знаех — призна Макгрори.

Силвио стисна замислен устни, но не каза нищо.

— Има и нещо друго във връзка със специален агент Юнг — продължи Макгрори. — Същия ден — всъщност през нощта, когато телата са били открити в именито, което се оказа на Лоримър, ми позвъни заместник-директорът на ФБР, за да ми съобщи, че се налагало да отзоват Юнг във Вашингтон, че той вече бил напуснал Уругвай.

— Обясни ли защо се налага?

— Говорехме по необезопасена, затова той каза, че не искал да навлиза в подробности. Останах с впечатление, че Юнг трябвало да се яви като свидетел на някакъв процес. Каза, че щял да ми позвъни от обезопасена линия, но повече не ме потърси.

Силвио отряза нова хапка от пържолата си, оваля я в соса и я лапна. След като преглътна, попита:

— А ти опита ли се да му позвъниш?

— Имах намерение да се обадя днес сутринта, когато пристигна съобщението, но тогава разбрах, че заместник-министър Алварес се е обаждал на шефа на мисията и е поискал да се отбие, за да пият кафе.

— Струва ми се, че е искал да проведе неофициален разговор — отвърна Силвио.

— И аз така си помислих. Затова, когато пристигна, му казах, че Тиодор е настинал и аз ще пия кафе с него.

— Какво искаше?

— Водеше главен инспектор Ордьонес от „Вътрешен отдел“ — продължи Макгрори. — Инспекторът отговаря за разследването на убийствата в имението. След като се опитаха да шикалкавят известно време, той почти ме обвини, че съм бил наясно, че в престрелката са участвали „Зелени барети“, а аз съм скрил от него.

— А те участвали ли са? — попита Силвио.

— Дори да са участвали, нямам представа.

— А като посланик би трябвало да си уведомен, нали така?

— Би трябвало, Силвио. Ние сме висшите представители на американската власт в тази страна и никакви действия от страна на правителството не би трябвало да се провеждат без нашето съгласие и одобрение.

— И според мен е така — съгласи се Силвио. — А той защо е решил, че са замесени „Зелени барети“?

— Разполагаше с две неща — започна да обяснява Макгрори. — Първото беше — не знам как му казвате — онова, което остава, след като гръмне оръжието.

— За куршума ли говориш? — попита Силвио.

— Не, за другата част. Метално парче, приблизително толкова голямо.

Той разтвори пръсти, за да покаже големината на гилза.

— Струва ми се, че говориш за гилзата — сети се Силвио.

— Точно така.

— Какво толкова са открили по гилзата?

— Била някаква специална, от онези, които ги използвали единствено снайперистите в американската армия. А той разбрал, след като позвънил на уругвайския посланик във Вашингтон, който пък се обадил в Пентагона и там любезно разяснили какво става. Изобщо не са ме потърсили за съдействие. А когато едно чуждо правителство иска нещо от американското правителство, би трябвало да минат през посланика.